КНСБ настоява за 850 лева минимална работна заплата от 1 юли

КНСБ настоява за допълнителни средства за ръст на заплатите на всички работещи в обществения сектор в бюджет 2023, които да компенсират натрупаната кумулативната инфлация от януари 2021 г. до началото на тази година навсякъде, където това не е направено. Освен това е необходим ръст на заплатите на всички работещи в обществения сектор и с минимум 10% за 2023 г. с оглед прогнозираното равнище на инфлацията до края на годината.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на провелия се днес дискусионен форум с журналисти, организиран от конфедерацията и Фондация Фридрих Еберт България.

За да бъдат компенсирани доходите на работещите в обществения сектор, в бюджета трябва да бъдат предвидени допънително 465 млн. лева.

Димитров посочи, че през последните 2 години кумулативната инфлация от 29,2 процента засяга сериозно покупателната способност на хората. През 2022 г. средната заплата за страната се е повишила със 17,3 на сто, в обществения сектор този ръст е от 9,5 на сто, а в частния – 13,9 на сто.

В частния сектор средният ръст на доходите покрива размера на инфлацията, но това не означава, че хората се усещат по-богати и че важи за всички сектори, обясни Димитров. Всички, на които плаща правителството, са ощетени, допъни той – в обществения сектор реалният ръст на средната заплата е минус 8,2 на сто при съпоставка на януари 2021 г. с месец май 2023 година.

Над 10-11 процента е разликата в заплатите между обществения и частния сектор. Това рядко се случва в годините назад. Обикновено общественият сектор е бил по-изпреварващ и сме критикували частния сектор, че не плаща добре, сега в кризата картината не е точно такава.

КНСБ настоява и за вдигане на минималната заплата от 780 на 850 лева от средата на тази година. Това ще струва на бюджета 175 млн., което са 0,2 на сто от размера му. Решението е въпрос на политическа воля, то е средство за борба с неравенствата и за стимулиране на потреблението, каза главният икономист на КНСБ и директор на ИССИО Любослав Костов.

Той посочи, че конфедерацията настоява за тази междинна стъпка, тъй като при спазване на Кодекса на труда, който предвижда минималната да е 50 на сто от средната заплата за страната, от януари 2024 г. МРЗ трябва да е 950 лева.

В бюджет 2023 конфедерацията предлага още връщане на 20% на ДДС ставки за хляб, брашно и ресторантьорски услуги. Конфедерацията настоява и за ръст на заплатите за педагогическия персонал за 2023 г., гарантиращ ниво на заплатите от поне 125% от СРЗ, както и осигуряване на средства за ръст на пенсиите от 01.07.2023 г. според действащото нормативно законодателство в КСО (т.нар. „швейцарско правило“ – 12%).

Презентация с основните искания по бюджета можете да видите тук

Председателите на основните членове на конфедерацията и на синдикални организации посочиха конкретните искания и проблеми в съответните сектори.

Лидерът на Синдиката на българските учители д.ик.н. Янка Такева посочи, че в в бюджет 2023 за образование и наука са планирани над 1,2 млрд., от които 950 млн. са за средното образование. “От тях 537 млн. са за работни заплати, като това увеличение ще е от 1 януари 2023 г. Над 59 млн. лева са за непедагогическия персонал”, обясни Такева.

Тя бе категорична, че Синдикатът на българските учители е готов да защити и поисканите над 1,5 млрд. лв. в бюджета за 2024 година, в които влизат предвидените възнаграждения в средното образование в размер на 125% от средната заплата за страната и увеличение на средствата за издръжка на училищата. На 27 юни предстои Отраслов съвет, на който ще бъде обсъдена и тази тема. Такева изтъкна, че по Плана за възстановяване и устойчивост са осигурени и над 1 милиард лева за програми, които ще подпомогнат технологичния преход в българските училища. Такева призова политиците в управляващата коалиция да са единни в решенията и да не си подливат вода.