Георги Парцалев: Здравето, приятелството и любовта не се купуват с пари

Незабравими са усмивката и чувството му за хумор за тези, които са имали щастието да го гледат. Независимо къде - на театралната сцена, по телевизията, на големия екран в киното. Той е един от най-добрите български актьори за всички времена - Георги Парцалев. Човекът, който има зад гърба си десетки забележителни роли и в театъра, и в телевизионните филми, и в киното. Бъдещият титан на актьорската игра е роден на днешната дата през 1925 година в град Левски. Итересно е, че след завършването на гимназията започва да учи медицина в Софийския университет. Но както е казал народът: „Шило в торба не стои”.

Закономерно талантливият Георги Парцалев през 1956 година започва работа в Сатиричния театър. За да не спира да впечатлява и режисьори, и критици, и колеги, и публика в продължение на четири десетилетия. На театралната сцна изиграва над 40 роли, най-известните от които са в “Михал Мишкоед”, “Големанов”, “Ревизор”, “Смъртта на Тарелкин”.  Първата му роля в киното е пък в един от най-гледаните филми - „Любимец 13“, където главната роля е поверена на друг велик актьор – Апостол Карамитев. За да започнат да го търсят за роли в десетки филми - „Привързаният балон”, „Кит”, „Петимата от Моби Дик”, „С деца на море”, „Сиромашко лято”, „Баща ми бояджията”, „Два диоптъра далекогледство”, „13-ата годеница на принца''. Макар че изиграва десетки роли, така и не се сбъдва една от мечтите му – да изиграе Дон Кихот де ла Манча.

Всички, които са се докоснали до него, твърдят, че Парцалев е прекрасен човек с чиста душа, невероятен актьор и професионалист. И в същото време - с една типично негова стеснителна усмивка под характерния за него мустак. Човек, който е здраво стъпил на земята и през целия си съзнателен живот е бил далече от суетата, завистта, алчността. Всичко това го превръща в стожер не само на сцената на Сатиричния театър, но и на десетките емблематични игрални филми, на телевизионните сериали и шоута. Парцалев успява със своя смях да очарова, да облагороди зрителите. Защото за самия него смехът е нещо твърде сериозно, затова е категоричен, че не може актьорите да карат хората да се смеят на глупости. Неговото сценично присъствие запленява останалите, а публиката се смее до сълзи на неговата игра, на неговите импровизации.

Умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. Често по телевизията въртят един от емблематичните филми, в който и разсмива, и предизвиква размисъл – „С деца на море”. И често си спомняме за превъплъщението му в образа на чичо Манчо, който винаги се връща при нас от телевизионния екран. А споменът за Георги Парцалев няма да си отиде. Защото талантът на великите актьори не се забравя.

Ето мисли на Парцалев и цитати от филми с негово участие:

"Три неща за мен са най-скъпи: здравето, приятелството и любовта - защото не се купуват с пари."

"Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости."

"Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното създава популярност, то е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото."

"- А какво е командировка? - Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт." ("С деца на море")

"- Аз съм най-хубав, аз съм най-снажен, аз съм и бел, а че и румен." ("Зех тъ Радке, зех тъ")

"- Чакате ли тъмносини запорожци? - Пепитени чакаме." ("Два диоптъра далекогледство")

"- Абе, бай Иване, каде е чепа, бай Иванееееее…" ("Тримата от запаса")

"- Няма да е делфин това. Любов ще е." ("С деца на море")

"- Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият." ("С деца на море")