Христо Ботев: Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата

Той е примерът как може да си и великолепен поет, и велик революционер! Човек, който оставя диря в родната ни история, която винаги ще е еталон за идните поколения. Сияние, което не се забравя!

Христо Ботев - поетът, който с блестящите си творби разпалва непоносимостта към турското робство, е роден на 6 януари 1848 година в Калофер. Творецът, който става революционер и полага живота си за свободата на своята родина.

Първоначално Христо (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. заради буйния си нрав.

Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от Славейков, е публикувано първото стихотворение на поета - "Майце си".

От октомври 1867 г. Ботев живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.

Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционните българи - в. "Знаме".

През май 1876 г., след новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става войвода. От Гюргево, Румъния се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. Тръгва по селата, където населението му е обещало подкрепа. Никой обаче не отваря вратите си за мъжете, решили съзнателно да жертват себе си, за да обърнат вниманието на Европа към народа на Балканите, който загива под робския ярем. На 20 май 1876 г. /2 юни по нов стил/ след сражение с турците куршум пронизва Ботев в подножието на връх Околчица, известен също като връх Вола.

Представяме ви цитати от негови творби:

"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..."

"Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!"

"Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода..."

"Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва"

"…От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение, освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията. Който има уши, той нека чуе. Нашата революционна партия скоро ще покаже де е, какво е и какво иска…"

"…Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!…"

"Настане вечер - месец изгрее, звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, - Балканът пее хайдушка песен!"

"Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество"

"...законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че всяко едно правителство е заговор, съзаклятие.