Виктор Юго: Дори най-тъмната нощ ще свърши и слънцето ще изгрее!

Виктор Юго е сред най-известните френски поети, писатели и драматурзи. Роден е на 26 февруари 1802 година. На бял свят се появява една от най-ярките  фигури в литературния и обществения живот на Франция през 19-и век.  Прочут е с творбите си „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“. Юго е духовен наследник на великите умове от епохата на Просвещението. Считан е за един от най-известните и важни френски писатели, дали отражение както върху литературния, така и върху политическия живот на страната.

Виктор Юго допринася значително за обновяване на поезията и театъра и е обект на възхищение от съвременниците си, но също така е оспорван от някои автори. Той помага на много поколения да видят и осмислят ангажираността на писателя в политическия и социалния живот. По време на Втората империя Юго живее в изгнание в продължение на двадесет години и е сред политическите емигранти, които отхвърлят амнистията и отказват да се завърнат.

Предимно благодарение на моралните и политически избори, които прави през втората половина от живота си, той става популярна емблематична фигура на Третата република и при смъртта си на днешната дата през 1885 година е удостоен с национално погребение.

Ето и някой запомнящи се мисли на писателя:

Любовта е единственото бъдеще, което Бог предлага.

Интелигентен ад би бил по-добър от глупав рай.

Има моменти, когато каквото и да е поведението на тялото, душата е на колене.  

Нека се страхуваме от себе си. Предразсъдъците са истинските разбойници; пороците са истинските убийци. Големите опасности са в нас.

Човешката душа все още има по-голяма нужда от идеала, отколкото от истината. Истината е, че съществуваме; с идеала живеем.

Мечтаенето е щастието. Чакането е животът.

Ученият знае, че е невеж.

Мъдрият не остарява, а узрява.

Свободата започва, когато свършва невежеството.

Любовта е глупостта на хората и мъдростта на Бога.

Да обичаш друг човек е да видиш лицето на Бога.

Най-голямото щастие на живота е да бъдем убедени, че сме обичани.

Да обичаш или да бъдеш обичан, това е достатъчно. Не питай нищо по-нататък. В тъмните гънки на живота няма друга перла. 

Дори най-тъмната нощ ще свърши и слънцето ще изгрее.

Надеждата е думата, която Бог е написал на челото на всеки човек.

Всеки човек е книга, в която самият Бог пише.