Алберт Айнщайн: Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново
Алберт Айнщайн – немският учен, който смая света с ума си, е роден на 14 март 1879 година. умира на днешната дата през 1955 година. Той е физик-теоретик, философ и писател от еврейски произход. През по-голямата част от своя живот работи и изобретява в Швейцария и Съединените щати. Той е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена, неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо, а често е определян и като бащата на съвременната физика.
Името на Айнщайн се свързва с популярното уравнение E = m c 2 {\displaystyle E=mc^{2}} за еквивалентност на маса и енергия. През 1921 г. Напълно заслужено получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и за откриването на закона за фотоелектричния ефект. Ученият е категоричен, че при тогавашните възгледи за физиката класическата механика не може да се съвмести със законите за електромагнитните полета. И започва да разработва своята специална теория на относителността. Той разбира също, че принципът на относителността може да бъде приложен и към гравитационните полета и през 1916 г. формулира и общата теория на относителността. Създава свое обяснение на теорията на елементарните частици и движенито на молекулите.
Айнщайн публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети. Той пише и коментира широко върху множество философски и политически въпроси, като социализма и международнит отношения. Неговата изключителна интелигентност и оригиналност правят думата „Айнщайн“ синоним на гений.
Алберт Айнщайн изразява и своята гражданска позиция. Обявява се категорично против войната, а по-късно и против производството и употребата на ядрени оръжия. Айнщайн е и един от инициаторите за създаване на държавата Израел. Умира на днешната дата през 1955 година. През 1999 г. американското списание „Тайм“ го провъзгласява за Личност на столетието, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена.
Вжте негови мисли за знанието и живота:
Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности.
Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.
Всяко постижение в науката започва с опит и свършва с него.
Въображението е по-важно от знанието.
Господ не играе на зарове.
Гравитацията не е отговорна за тези, които падат в капана на любовта.
Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За първото не съм толкова сигурен.
Две неща са нужни за нашата работа: неуморна издържливост и готовността да изхвърлиш нещо, в което си вложил много време и труд.
Единственото наистина ценно нещо е интуицията.
Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование.
Животът е като карането на колело: трябва да се движим напред, за да не загубим равновесие.
За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност.
Зная защо има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите.
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново.
На Бог не му пука за математическите трудности. Той интегрира емпирично.
Най-печалното при младото поколение е, че аз вече не съм част от него.
Най-трудното за разбиране нещо на света е данъкът върху доходитe.
Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа.
Не е важно да знаеш всичко, важното е да знаеш къде да го намериш.
Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни.
Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.
Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти.
Нещата трябва да са възможно най-прости, но не и по-прости.
Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.