Вековни икони от Банско смайват посетители в Епископски дворец в Полша

Изложбата на български икони от Банско в Епископския дворец на Националния музей в Краков, под стените на замъка Вавел, предизвиква удивлението на жители и гости на полския град.

Откриването й се нареди сред важните събития в старата полска столица и бе уважено от почетния консул на Република България в Полша г-н Виеслав Новак, учени от катедрата по българистика при един от най-старите университети в Европа – Ягелонския, експерти и ценители на средновековното и християнското изкуство.

"Експонирането на 43 представителни икони на Банската школа е изключително щастлива възможност да приемем в пространствата на нашия дворец най-добрите образци, свързани с Възраждането на българската култура през 19-ти век", заяви на вернисажа проф. д-р Мирослав Крук, куратор на изложбата от полска страна.

Авторитетният експерт по средновековна история и сакрално изкуство изведе редица факти за влиянието на усъвършенстваната българска дворцова и книжовна култура, оставила отпечатък върху преведените на православен славянски език гръцки литургични текстове, пренесени по-късно на север в други славянски страни. Образците на православно изкуство в параклиса на Люблинския замък и в други готически храмове по течението на Висла между Краков и Вилнюс най-вероятно са резултат от проповедническата мисия на изключителния възпитаник на Търновската книжовна школа митрополит Григорий Цамблак, положил огромно старание за разпространението на култа към Света Параскева по тези земи.

В представянето на изложбата и в каталога към нея са споменати и славянските светци - първоучителите Кирил и Методий, често изобразявани върху фрески на иконописци от Банската школа, обявени за патрони на Полското кралство от краковския кардинал Збигнев Олешницки през 1436 година. Близо шест века по-късно Светите братя бяха провъзгласени за съпокровители на Европа.

Иконописната школа от Банско е едно от най-ярките явления в историята на българската култура през XVIII-XIX в. Представителите й влияят плодотворно върху прогресивните изменения в художественото мислене през Възраждането.

Основателят на школата е Тома Вишанов-Молера /от немски Maler/, който е силно повлиян от барока и рококо. Той омекотява грубата звучност и фактурност на боята и за първи път в българската живопис поставя въпроса за изменението на цвета във въздуха и пространството. Иконите му в края на XVIII и началото на XIX в. са характерни с ярки образи, озарени от вътрешно сияние, красиви ракурси и барокови арабески, нежни живописни хармонии и реалистични изображения.

Четири поколения Молерови и още няколко изтъкнати художници - Михалко Голев, Димитър Сирлещов, Иван Костов Терзиев и други, отправят значими духовни послания, а иконите им са запазена културна марка не само в България, а и извън нея.

Гостуването на колекцията от забележителни български икони в Краков ще продължи до 24 юли и е проект в партньорство между Музеен комплекс - Банско, Българския културен институт във Варшава и Националния музей в Краков.