Крикор Азарян: Актьорството не е за темерути и дебелокожи

Наричат го Мъдреца на българския театър. Режисьорът Крикор Азарян, който е от арменски произход, е роден на днешната дата през 1934 година в Пловдив. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, „Актьорско майсторство и режисура“ през 1966 година. После продължава обучението си в Москва и Ленинград. Работил е най-дълго във Военния театър, а също – в Народния, Сатиричния, Театър „София“, Пловдив, в театри в Москва, Битоля, Варшава...

Прочути са постановките му по Чехов, но освен тях е поставял пиесите „Януари“ и „Опит за летене“ от Йордан Радичков.„Дванайсета нощ“ и „Крал Лир“ от Шекспир, „Дневникът на един луд“ от Николай Гогол, „Уестсайдска история“ от Лоуръндс и Леман, „Петрол“, „Автостоп“ и „Кълбовидна мълния“ от Иван Радоев, „От земята до небето“ от Никола Русев, „Дело“ от Сухово-Кобилин, „Последен запис“ от Самюъл Бекет, „Самоубиецът“ от Н. Ердман, „Хенрих IV“ от Луиджи Пирандело, „Буре барут“ от Деян Дуковски, „Белградска трилогия“ от Б. Среблянович, „Бая си на бълхите“ и „Продавате ли демони?“ от Боян Папазов, „Трамвай Желание“ от Тенеси Уилямс, „Пътеки“ от Николай Хайтов и много други.

Сред учениците на професор Азарян са звезди на театъра като Владимир Люцканов, Мариус Куркински, Чочо Попйорданов, Валентин Танев, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Рени Врангова, Галин Стоев, Койна Русева, Димитър Маринов. Негови асистенти в НАТФИЗ са били Тодор Колев и Иван Добчев. Крикор Азарян си отива от този свят на 14 декември 2009 година.  

Ето негови интересни мисли за живота и сцената:

Бъди в мир със себе си.

На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш.

Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност.

На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа.

Тази игра става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи.

Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи.

На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист.

Не ти си важен, важно е това, което правиш.

Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията.

Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата.

Точно тези умения го извисяват неговите очи, защото на зрителят му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне.

Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: „Че това и аз го мога”.