Габриел Гарсия Маркес: В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят

Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес. Това е пълното име на колумбийския писател, журналист, издател и общественик Габриел Гарсия Маркес, известен като Габо или Габито (умалително на Габриел) в цяла Латинска Америка. Роден е на днешната дата през 1927 година.

Той е сред най-значимите автори от 20-и век и един от най-добрите на испански език. Носитл  на Нобеловата награда за литература през 1982 година и на Нойщадската литературна награда през 1972 г. Напуска правна кариера, за да се отдаде на журналистиката. През 1958 г. се жени за Мерседес Барча и има двама сина.

Стартира своята кариера като журналист, но популярност добива с романите си „Сто години самота” (1967), „Есента на патриарха” (1975) и „Любов по време на холера” (1985). Често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях е самотата.След смъртта му н 17 април 2014 г. Хуан Мануел Сантос, президент на Колумбия, го нарича „Най-великият колумбиец за всички времена”.

Ето няколко цитата от негови книги:

„Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.”

„Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.”

„Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.”

„Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.”

„Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.”

„Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.”

„На малкото дете бих подарил крила, но бих го оставил само да се научи да лети.”

„Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш.”

„Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.”

„В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.”

„Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш, само бъди предпазлив.”

„Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано.”

„Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.”

„Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.”

„Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.”

„Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.”

„На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!”

„Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...”

„Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.”