Теодосий Спасов: Любопитството отваря вратите на откривателството

Теодосий Спасов е прочут български музикант. Роден е на днешната дата през 1961 година в Исперих. Започва да свири на кавал в Котелското музикално училище. Завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив със специалностите „Ръководство на народни състави“ и инструментален факултет - кавал.

Теодосий Спасов разработва свой собствен, уникален стил на свирене. Неговите изпълнения са необикновен синтез между традиционен фолклор, джаз, класическа музика. В последните години пише музика за симфоничен оркестър и кавал. Свири с фолклорни състави, с именити български и чужди музиканти, между които Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Енвер Измаилов, Арканхел, формацията Балкански Коне, Мирослав Тадич, Влатко Стефановски. През 1995 г. списание „Нюзус“ го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа. В рубриката „най-доброто от Изтока“ е отбелязано: „Спасов създава нов музикален жанр.“

Освен концертните си изяви, участва в записи за филми, театрални спектакли. Носител на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в Париж (1996), „Музикант на годината“ (1997) и (2002), Статуетката на Аполон Токсофорос, за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени (2001). Има издадени над 20 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални формации.  През 1994 година името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон.

Вижте интересни  мисли на музиканта:

Самата среда на създаване на един спектакъл или филм е интересна. Човек общува с актьори, с режисьори, с драматурзи, сценаристи, технически екип, терени и това е съвсем друго усещане. И именно затова аз харесвам музиката и превъплъщенията й. Това е толкова многопластово и обемно изкуство.

Човек може постоянно да смесва жанрове, стилове, и по тоя начин да си почива. И това го правя от години. Не се задържам само в един жанр и това ми помага да не се уморявам и да ми е винаги интересно.

Това, което е екзотично за западното ухо, пък е близко за източното ухо. За него западното е екзотично. Ние се намираме на много интересно място, където се сливат западната и източната култура и нашата музика е именно такава смесица от влияния.

Всичко в живота трябва да е премиера, защото иначе е скучно.

Любопитството отваря вратите на откривателството. Това е много дълбоко и вълнуващо усещане – когато докосваш неща, които никой преди теб никога не е докосвал, и откриваш, и развиваш, имаш шанса да създадеш нещо коренно различно, ново… Разбира се, опирайки се на достиженията преди теб.

Този живот ни е даден за споделяне и общуване. Във всички човешки начинания.

Най-добре е, когато сме в хармония със самите себе си – тогава е по-лесно да създадеш хармония около себе си. Ако човек няма вътрешна хармония, не е наясно със себе си, тогава това се отразява и на околния свят…

Деветата дупка на кавала е тази, която засвирва тогава, когато се затворят всички други. Това е най-ниският тон на кавала. Имам такава пиеса и мое лично откритие е, че деветата дупка може да се превърне в най-важната.

Ако твоето съзнание е заето от занимания и мисли по посока на усъвършенстването, няма опасност от комплекси.

Не ми допада опошляването на нещата. Има недостъпни места в нашите души и сърца, съкровен наш интимен свят. Той е за тесен кръг приятели, не е за всички. Сложиш ли го в друго пространство, звучи пошло.

Не съм от хората, които колекционират впечатления. А от другите, които чистят главите си от впечатления и ги държат празни, за да резонират хубаво в изкуството. Не се затлачвам.

Смятам, че всичко в живота трябва да е премиера, защото иначе е скучно. Интересното се съдържа в чистотата и в мезмието. Процесът на учене и възприемане на новото е удоволствие. То е като в една къща, която се пълни, пълни с впечатления и спомени и накрая не остава място за самите нас. Познавам хора, които помнят и разказват на всекиго къде са били, какво са направили. Кому са нужни тия впечатления и спомени, когато тези хора, на които ги разказваш, тогава не са били с теб?

Хубаво е да имаш къде да се върнеш. Ние малко загубваме ориентация. Препоръчвам на всички хора да тренират ориентиране. Имаше такава дисциплина. Иначе е опасно и лесно можеш да се загубиш – къде си, кой си, какво си.