Френсис Бейкън: Най-страшната самота е да нямаш истински приятели

Той е сред най-колоритните личности, живели в средата на 16-и и в първите 20 години на 17-и век. На днешната дата през 1561 година е роден английският юрист, политик и писател Френсис Бейкън, който става по-известен като философ и защитник на научната революция.

Баща му Никълъс Бейкън е пазител на английския печат, като Френсис Бейкън наследява титлата. Той получава рицарска титла през, обявен е за барон и виконт. Бейкън започва кариерата си като юрист и достига до поста лорд-канцлер, но е осъден за корупция, което слага край на съдебната му кариера.

Въпреки това той е по-известен като философ и защитник на научната революция. Трудовете му установяват и популяризират индуктивната логика (т.е. от частното към общото). Чрез наблюдения се набира емпиричен материал. Информацията се обобщава и по този начин се формулират аксиоми. Аксиомите от своя страна също се обобщават и се формулират висшите аксиоми – научните закони в науката. Индукцията предполага извличане на познание за природата чрез експерименти, наблюдения и проверка на хипотези. В контекста на епохата тези методи се свързват с окултните течения на хрметизма и алхимията.

Бейкън се занимава с въпроса за класификация на науката. Той прави две класификации: на основа на познавателните способности и пирамидална класификация. Бейкън озаглавява проекта си за реформа в науката „Голямото възстановяване“. От така замисления труд Бейкън успява да завърши първите три части, станали известни като „Нов органон“ по подобие на Аристотеловия „Органон“. Той умира на 9 април 1626 година.  

Ето интересни негови мисли за живота и знанието:

В тъмнината всички цветове са еднакви.

Най-доброто от всички доказателства е опитът.

Сдържаността и умереността в разговорите стоят над красноречието.

Геният, умът и духът на нациите се вижда в техните пословици.

Повърхностните философии скланят човешкият ум към атеизъм, а дълбоките – към религия.

В знанието има сила, в силата има знание.

Ласкателството е стилът на робите.

Ласкателството облича слабата душа, безпомощният ум, порочният характер.

Мълчанието е добродетелта на глупаците.

Няма нищо по-страшно от самия страх.

Мислите на философа са като звездите, те не дават светлина, защото са твърде възвишени.

Най-страшната самота - да нямаш истински приятели.

Съзерцанието е благопристойно безделие.

Умният човек създава повече възможности, отколкото намира.

Парите са добър слуга, но лош господар.

Правила на поведението - това е превод на добродетелите на общодостъпен език.

Много, казвайки, че могат да купят всичко със своето богатство, сами преди това са продали себе си.