Мигел де Унамуно: Истината е, че разумът е врагът на живота!

Мигел де Унамуно и Хуго е сред най-значимите философи в първата половина на миналия век.  Мислителя, както го наричат, е роден на 29 септември 1864 година в Билбао, Испания, в семейството на търговец. През 1884 г. завършва хуманитарни науки в Мадридския университет и след това започва да преподава латински в родния си град. През 1891 г. става преподавател по старогръцки език и литература в Саламанкския университет, където си създава репутация на водещ класицист и през 1901 е избран за ректор.

Той е сред най-големите умове в страната си. Съществува или не съществува Бог? Този въпрос не подминава и Унамуно, който остава на позицията, че няма как да се отговори еднозначно, тъй като Бог и останалите свръхестествени неща завинаги остават неизвестни и непознаваеми. Философията му е повлияна от рационализма и позитивизма, като редица философи – Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше и Блез Паскал, оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до екзистенциализма. Унамуно застава на страната на философията на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът – емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания.

Известен с либералните си политически възгледи, през 1924 г. е интерниран на Канарските острови, откъдето бяга във Франция и живее в изгнание до падането на режима на Мигел Примо де Ривера през 1930 г. След връщането си в Испания отново става ректор на Саламанкския университет, избиран е и за депутат. Критичен към неуредиците на републиканския режим, той първоначално подкрепя метежа на Франсиско Франко, но не след дълго влиза в конфликт с националистите и през октомври 1936 г. е поставен под домашен арест. Умира на днешната дата през 1936 година в дома си в град Саламанка.

Вижте мисли на Унамуно за любовта, живота и още нещо:

Да обичаш значи да изпитваш болка, и ако телата се свързват чрез насладата, душите се свързват чрез болката.

Страданието е в основата на живота и на личността, защото то е това, което ни прави хора. Разбира се, съдбата винаги има свои любимци.

Аз мисля с чувството и чувствам с мисълта.

Любовта е дете на илюзията и същевременно майка на разочарованието.

Не е трудно да се ожениш, трудно е да си женен.  

Тъжно е да не си обичан, но е още по-тъжно да не можеш да обичаш.

Дон Кихот е най-високата мярка за доброта, моралност и етичност в испаноезичния свят. Единствената разлика между Дон Кихот и Христос е тази, че гробът господен е известен, а гробът на Дон Кихот не е открит.

Мъчениците са създали повече вяра, отколкото вярата – мъченици.

Да почувстваш – значи да разбереш и осмислиш.

Само този, който опитва абсурдното, е в състояние да постигне невъзможното.

Моята цел не е да науча хората, а да ги агитирам да учат, да се смущават от незнанието си. Аз не продавам хляб. Аз продавам мая.

Недостатъците, които нямаме, не ни притесняват.

Истината е, че разумът е врагът на живота.