Ролан Барт: Където завършва смисълът, там започва митът

Ролан Барт е сред големите умове на миналия век. Той е френски есеист, литературен критик, семиотик и философ на културата. Роден е на днешната дата през 1915 година. Текстовете му разгръщат идеите на структурализма, екзистенциализма, постструктурализма, като са повлияни от психоанализата, марксизма и деконструкцията. Получава класическо хуманитарно образование в Париж. През 1948-1950 г. преподава френски език в Букурещ, по-късно в Александрия, където попада под влиянието на лингвосемиотичните идеи на А.-Ж. Гремас. През 50-те години на 20-и век работи и като журналист.

От студентските си години запазва интерес към театъра и естетиката на Брехт. Симпатизира на новия роман, като пише рецензии и анализи. През 1953 г. публикува книгата „Нулева степен на почерка“, а през 1957 г. издава сборника с есета „Митологии“, анализиращи масовата култура.

В сборника си „Критически есета“ от средата на 1960-те години Барт отделя основно внимание на сложните отношения между език и творчество. През 1975 г. се появява „Ролан Барт за Ролан Барт“, автобиография, започваща с думите: „Всичко това трябва да се смята за изречено от герой на роман“. През 1979 г. публикува „Писателят Солерс“.

През 1977 г. на особено внимание се радва книгата му „Фрагменти на любовния дискурс“, съставена от откъслеци дискурс, наречени „фигури“. Всяка от тях е „очертана (като знак) и възпроизведена (като образ или приказка)“.

Една от последните му значими работи е посветена на фотографията и нейното възприемане. Констатира се, че в края на своята творческа кариера Ролан Барт се е обърнал именно към нещата, които първоначално е отбягвал: личностното начало и невербалните системи. Умира на 26-и март 1980 година.

Представяме ви интересни мисли на Ролан Барт:

Удоволствието от текста е праведен бунт срещу изолацията на текста.

Удоволствието на текста - това е, когато тялото ми започва да следва собствените си мисли, защото тялото ми не е същата мисъл като мен.

Яснотата е двусмислено нещо. Яснотата - това е, когато от една страна, да казваш нищо, а от друга - можеш да говориш до безкрай.

Яснотата не е атрибут на писмото, това е самото писмо.

Всичко което засяга само езика, - философия, хуманитарни науки, литература - в известен смисъл отново е поставено под въпрос.

Езикът е същността на литературата, свят, където тя живее.

Въстанието на жертвите е много по-перспективно от карикатурата на палачите.

Живописта е способна да измисли реалност без това, някой да я е вижда.

Не безразличието лишава от образа на тежестта, а любовта, висшата степен на любов.

СССР - това е нещо средно между Земята и Марс.

Литература - това е питащият отговор и отговарящият въпрос.

Критиката не е наука. Науката изучава смисъла, критиката го произвежда.

Критиката на произведението винаги се явява и самокритика.

Където завършва смисълът, там започва митът.

Главният принцип на митът е превръщането на историята в природа.

Критикът в нищо не може да замени читателя.

Светът на гангстерите е преди всичко свят на хладнокръвие

Нищо не раздразва така, както безпредметен героизъм.

Съвременната журналистика е изцяло технократична.

Ние разполагаме с история на литературата, но при нас няма наука за литературата.

Всяка фотография е сертификат за присъствие.

Нищо написано не е по силите му да се сравнява по достоверност със снимката.