Достоевски: Свободата не е в това да сме несдържани, а в това да владеем себе си

Фьодор Достоевски е сред най-големите писатели на Русия през 19-и век. Той пръв в световната литература Достоевски изследва болезнените прояви в човешката душа и поставя началото на ново явление в литературата - “полифоничен роман”. Интересът и съчувствието към страдащите е емблемата на Достоевски, навярно защото той самият много е страдал през живота си. Роден е на днешната дата през 1821 година в Москва. Безрадостната семейна среда се отразява потискащо върху младия Достоевски. Тя развива у него самовглабеност и мрачни чувства, изостря интереса му към тъжното в живота. Още в детството той навлиза във вселената на страданието, а по-късно като писател го извисява до чистилище, за което пише: “Страданието е главният и може би единствен закон на битието на цялото човечество.”

Фьодор и по-големият му брат Михаил първоначално се образоват вкъщи, после в частни пансиони и в главното военноинженерно училище в Петербург. И двамата обичат да четат и щом пристигат в Петербург, първо обхождат местата, свързани с живота на Пушкин. Достоевски не е особено доволен от избраното от баща му училище, но през цялото обучение е между първенците в курса. Получава звание инженер-подпоручик и държавна служба, на която остава само една година. През тази година е публикуван негов превод на “Йожени Гранде” на Балзак и Достоевски решава да се отдаде само на литературни занимания. Още с първия си роман – “Бедни хора”(1846), предизвиква възхищението на руската литературна критика в лицето на Белински и Некрасов.

Заедно с брат си Михаил издава сп. “Время”, което става орган на новото руско литературно движение “почвеничество”. За две години съществуване на списанието негови сътрудници са А. Островски, Некрасов, Шчедрин и др. Тук за пръв път Достоевски печата откъси от романите си “Унижените и оскърбените” и “Записки от мъртвия дом”. След като “Время” е спряно от правителството, братя Достоевски продължават да го издават, но с ново име – “Епоха”.

Далеч от Русия Достоевски пише един от най-хубавите си романи – “Идиот”. На няколко пъти поиграва на рулетка всичко, което притежава и поставя семейството си пред тежки изпитания. През 1868 г. в Женева умира първото дете на писателя. Тази смърт го поразява и задълбочава култа му към страданието и към детето страдалец. Романът „Престъпление и наказание” отново изследва загадките на човешката душа и страданието.  

В последните година от живота си Достоевски твори в Русия. През 1872 г. се появява романът му “Бесове”, а през 1880 г. и най-голямото му произведение от това време - “Братя Карамазови”. На 9 февруари 1881 г. Достоевски умира в разцвета на творческите си сили.

Голямата си популярност и световна слава Достоевски дължи на романите от втория си творчески период: “Престъпление и наказание”(1865-1866), “Бесове”(1872), “Идиот”(1867-1869), “Братя Карамазови”(1879-1880). По своята сложност и дълбок философски смисъл те и до днес са ненадминати.

Ето някои запомнящи се мисли на Достоевски:

"Свободата не е в това да сме несдържани, а в това да владеем себе си."

"Щастието не е в щастието, а в стремежа за неговото постигане." 

"Tой е умен човек, но за да постъпи умно трябва да е малко безумен."  

"Глупак, който осъзнава, че е глупак, вече не е глупак. "

"Много хора са честни само защото са глупаци."

"Да се влюбиш не значи да обичаш."  

"Не трябва да обичаш това, което не познаваш."  

"Няма нищо тайно, което да не е станало явно."

"Който иска да направи добро, може да го стори дори и със завързани ръце."

"Човек, който умее да дава прегръдка, е добър човек."