Жан Кокто: Волята е способна да измени даже линиите на нашите ръце

Жан Кокто е известен френски писател, поет, драматург, режисьор и художник, един от най-ярките таланти на миналия век. Роден е на 5 юли 1889 година в Мезон Лафит Ивелин, селце близо до Париж, през 1889 г. Баща му е адвокат и аматьор художник, който се самоубива, когато Жан е на 9. Напуска дома си на 15 години.

Известно време учи в лицея в Кондорсе. Към средата на 1910 г. се присъединява към художествените кръгове на Париж, където се запознава с Марсел Пруст, Андре Жид, Сергей Дягилев, Пабло Пикасо, Ерик Сати, а по-късно се сближава с Жан Маре и Едит Пиаф. По време на Първата световна война е доброволец, санитар в полева болница, но участва активно в боевете. У дома се връща през 1915-а.

Пише стихове от 1906 г., но дебютира с поетичния сборник „Лампата на Аладин” (1908). Следват „Лекомисленият принц” (1910), „Танцът на Софокъл” (1912), „Потомък” (1919), „Стихове” (1920), „Сватба на Айфеловата кула” (1921), „Речник” (1922), „Опера” (1927) „Алегория” (1941), „Леона” (1945), „Разпятие” (1946), „Гръцкият ритъм” (1951).

Автор е на текстовете на балетните спектакли „Синият Господ” (1912), „Парад” (1917), на либретото на операта-оратория на Стравински „Едип цар” (1928), „Юношата и Смъртта” по Бах (1946) и „Федра” по Орик (1950). Изявява се и като скулптор и актьор.

Написал е пиеси, които досега се поставят на сцените по цял свят: „Антигона” (1922), „Орфей” (1926), „Човешкият глас” (1930), „Адската машина” (1934), „Едип цар” (1937) и др. Написал е книгите „Петелът и Арлекин” (1918, есеистичен манифест на авангардистите), „Тома самозванеца” (роман, 1923), „Призив към ред” (литературно-критически есета, 1926), „Ужасните деца” (роман, 1929), „Опиум” (поетичен дневник, 1930), „Бремето на битието” (1947), „Моите свещени чудовища” (1979). Година преди смъртта си издава поемата „Реквием” (1962). Филмите, които прави, са: „Кръвта на поета” (1930), „Красавицата и звяра” (1946), „Двуглавият орел” (1948), „Ужасните родители” (1948) „Орфей” (1950), „Завещанието на Орфей” (1959), „Тома самозванеца” (1965).

По време на Първата световна война работи за Червения кръст, като кара линейка. По това време влиза в средите на Пабло Пикасо, Амедео Модиляни, както и много други художници. През 1918 г. се запознава с френския поет Раймон Радиге. Двамата работят усилено заедно и пътуват до различни места. Това поражда слухове, че имат романтична връзка. Кокто официално отрича. Радиге умира през 1923 г. и ефектът върху Кокто е спорен. Някои твърдят, че той е дълбоко наранен и това води до пристрастяването му към опиум. Другата гледна точка е, че не му е повлияло много, щом не присъства на погребението, а веднага заминава за Париж да се занимава с балет.

Пристрастяването към опиумите води до промяна в литературния му стил. Любопитен факт е, че това води до написването на най-известните му произведения. „Ужасните деца” е написана само за седмица под постоянно влияние на наркотици. Писателят е правил опити да спре. Пише книгата „Опиум: Журнал на рехабилитация от наркотици”.

През 30-те години на миналия век има афера с принцеса Натали Пейли от рода Романов. Тя забременява от него, но прави аборт. Кокто е бил гей и не го е криел. Негова муза и любовник за период от 25 години е френският актьор Жан Маре. Писателят е имал симпатии и към Адолф Хитлер. Дори е спекулирал с неговата сексуалност, намеквайки, че фюрерът е хомосексуалист. Член е на Френската академия и на Кралската академия на Белгия (1955). Командор на ордена на Почетния легион. Член на Академията „Маларме”, на много национални Академии по света. Почетен президент на кинофестривала в Кан, на Академията за джаз и др. През август 1963 г. заснема последния си 25-минутен филм „Послание на Жан Кокто към 2000 година”. Умира от сърдечен удар на днешната дата през 1963 г. в Мили ла Форе, където е и погребан.

Ето интересни мисли на Жан Кокто:

Най-красивите рокли се носят, за да бъдат съблечени.

Изгубих седем добри приятели, което значи, че Бог се е смилил над мен седем пъти, без да го осъзнавам. Дал ми е приятелство, после ми го е отнел, но ми е изпратил друго.

Аз вярвам в късмета: как иначе бихте могли да обясните успеха на тези, които не харесвате.

Голямата тактика на жените се състои в това да те накарат да повярваш, че си обичан, когато не те обичат, и да скрият любовта си, когато обичат.

За умрелите истинският гроб е в сърцето на живите.

Модата е това, което се демодира с времето.

Аз знам, че изкуството е съвършено необходимо, макар и да не знам защо.

Вундеркиндите като правило са деца на родители с богато въображение.

Свърши половината работата, останалата ще се свърши сама.

В голям град е възможно повече да видиш, затова пък в малкия - повече да чуеш.

Историята е правда, която е станала лъжа. Митът е лъжа, която е станала правда.

Прости за злото, което не съм ти направил.

В Париж всички искат да бъдат актьори. Никой не иска да бъде зрител.

Волята е способна да измени даже линиите на нашите ръце.

Голямата тактика на жените се състои в това да те накарат да повярваш, че си обичан, когато не те обичат, и да скрият любовта си, когато обичат.

Огледалата трябва да мислят повече преди да отразяват.

Бъди себе си. Светът се възхищава на оригинала.

Изкуството е наука, обяснена по-ясно.

Поетът не открива. Той слуша.

Животът е хоризонтално падане.