Мигел де Унамуно: Недостатъците, които нямаме, не ни притесняват

Мигел де Унамуно и Хуго е сред най-значимите философи в първата половина на миналия век. Мислителят е роден на днешната дата 1864 година в Билбао, Испания. в семейството на търговец. През 1884 г. завършва хуманитарни науки в Мадридския университет и след това започва да преподава латински в родния си град. През 1891 г. става преподавател по старогръцки език и литература в Саламанкския университет, където си създава репутация на водещ класицист и през 1901 е избран за ректор.

Той е сред най-големите умове в страната си. Съществува или не съществува Бог? Този въпрос не подминава и Унамуно, който остава на позицията, че няма как да се отговори еднозначно, тъй като Бог и останалите свръхестествени неща завинаги остават неизвестни и непознаваеми. Философията му е повлияна от рационализма и позитивизма, като редица философи – Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше и Блез Паскал, оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до екзистенциализма. Унамуно застава на страната на философията на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът – емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания.

Известен с либералните си политически възгледи, през 1924 г. е интерниран на Канарските острови, откъдето бяга във Франция и живее в изгнание до падането на режима на Мигел Примо де Ривера през 1930 г. След връщането си в Испания отново става ректор на Саламанкския университет, избиран е и за депутат. Критичен към неуредиците на републиканския режим, той първоначално подкрепя метежа на Франсиско Франко, но не след дълго влиза в конфликт с националистите и през октомври 1936 г. е поставен под домашен арест. Умира на 31 декември 1936 година в дома си в град Саламанка.

Вижте интересни мисли на испанския философ:

Да обичаш значи да изпитваш болка, и ако телата се свързват чрез насладата, душите се свързват чрез болката.

Страданието е в основата на живота и на личността, защото то е това, което ни прави хора. Разбира се, съдбата винаги има свои любимци.

Аз мисля с чувството и чувствам с мисълта.

Любовта е дете на илюзията и същевременно майка на разочарованието.

Не е трудно да се ожениш, трудно е да си женен.  

Тъжно е да не си обичан, но е още по-тъжно да не можеш да обичаш.

Нека се борим срещу съдбата, дори и когато сме изгубили надежда за победа.

Само този, който опитва абсурдното, е в състояние да постигне невъзможното.

Трябва да се опитаме да бъдем родители на нашето бъдеще, а не поколение на нашето минало.

Моята цел не е да науча хората, а да ги агитирам да учат, да се смущават от незнанието си. Аз не продавам хляб. Аз продавам мая.

Някои хора биха повярвали на всичко, ако им го прошепнеш.

Ние никога не разбираме кога сме успели.

Недостатъците, които нямаме, не ни притесняват.

Истината е, че разумът е врагът на живота.