Балзак: Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив е всичко

Оноре дьо Балзак с право е определян като Бащата на романа. Френският писател, роден на 20 май 1799 година, е сред създателите на класическата форма на този жанр. Автор е на дълга поредица романи и разкази, описващи съвременното му френско общество. На 13- годишна възраст Оноре не взима изпитите за горен клас и е изключен. Записват го в Шарлеман, Париж. През 1816 г. младият Оноре дьо Балзак успешно завършва средно училище и започва да следва право в Сорбоната. Посещава и лекциите на фолософско-психологическия факултет. След като завършва, Оноре започва да работи в кантора на нотариус, близък на баща му. Но през 1819 г. Балзак решава, че ще стане писател и наема мансарда, в която да живее и твори. Романите му обаче не са оценени високо. След време отваря и издателска къща, която поема по съдбата на творбите му и му носи само дългове. Пише по цели нощи, като пие много силно кафе.

През 1829 г. усилията му са увенчани с успех. Историческият роман „Шуани”, който е вдъхновен от стила на Сър Уолтър Скот, създава репутация на Балзак като значим писател. Романът „Човешка комедия” е написан през 1833 г. Той показва лицето на френското общество в периода от Френската революция до края на събитията от Юлската монархия.

„Дядо Горио” е сред най-добрите романи на Оноре. Написан е през 1835 г. ,а някои от персонажите са взаимствани от други негови произведения. Романът е сочен като пример за неговия реалистичен стил.

Някои от най – популярните романи на Балзак са „Шагренова кожа” 1831 г. , „Йожени Гранде” 1833 г. , „Изгубени илюзии” 1837-1843 г. (в 3 тома), „Братовчедката Бет” 1846 г., „Сезар и Бирто” 1837 г., „Величие и падение на куртизанките” 1847 г.

Докато следва творческите си планове, Балзак натрупва големи дългове, защото финансовите дела не са една от силните му страни. Той обича живота и насладите, има влечение към лукса, замесва се в много афери с различни жени. Балзак си отива от този свят на днешната дата преди 172 години – през 1850 година.

Ето негови интересни мисли за любовта и живота:

Майка, която наистина е майка, никога не е свободна.

Сърцето на майката е дълбока бездна, на дъното на която винаги ще намирате прошка.

Човек трябва да вярва в брака така, както вярва в безсмъртието на душата.

Любовта е поезията на сетивата.

Всички любовни връзки започват с шампанско и завършват с билков чай.

Никой не обича жена, защото тя е красива или грозна, глупава или интелигентна. Ние обичаме, защото обичаме.

Силата е търпение и време.

Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, дори то да е безумие!

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко.

Човек може да обича и да не е щастлив, може да е щастлив, без да обича, но да обича и да бъде щастлив - това би било истинско чудо.

Никога не правете услуги, за които не ви молят.

Жената помни лицето на любимия мъж както морякът познава откритото море.

Колкото повече съдиш, толкова по-малко обичаш.

В Париж хората правят кариера с помощтна на жените, а жените с помощта на старци.

Интригата е по-силна от таланта - тя може от нищо да направи нещо.

Нищо не ни свързва така, както нашите пороци.

Обстоятелствата се променят, принципите - никога.

Когато целта не е ясна, пътят е погрешен.

Никой не става приятел на жена, ако може да стане неин любовник.

Нещастието е добър учител, но неговите уроци са жестоки.

Този, който търси милиони, много рядко ги намира, но за това пък този, който не ги търси не ги намира никога.

Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо - дори достойнствата ни.

Да се ядосваш!? Значи да наказваш себе си за грешките на другите.

Добър съпруг е онзи, който никога не заспива пръв нощем и никога не се събужда втори сутрин.