Ади Уорхол: Няма значение колко бавно се движите, стига да не спирате

Анди Уорхол е талантлив американски художник, който е роден на днешната дата през 1928 година. Един от най-известните представители на течението поп арт. След успешна кариера като илюстратор на реклами, той става световноизвестен със своята работа като художник, авангарден кинорежисьор, звукозаписен продуцент и писател.

В центъра на творчеството на Анди Уорхол е общата представа за американската култура. Той рисува почи всичко - пари, доларови знаци, храна, женски обувки, известни личности и изрезки от вестници. За него тези предмети олицетворяват американските културни ценности. Например Кока Кола представлява демократичното равенство между хората, защото: „Кока Кола винаги е Кока Кола, Кока Колата, която пие президентът, е същата като твоята или моята.“ Той използва популярни образи и методи за визуализиране на американската идентичност през XX век. Този нов поглед към американската култура е тема и резултат в творчеството му.

Той получава първия си урок по рисуване от майка си, когато е на 8. След като се разболява от хорея - неврологично разстройство, характеризиращо се с неконтролирани движения, Анди е прикован на легло за няколко месеца и рисуването се превръща в единственото му бягство и любимо занимание.

В края на петдесетте Уорхол посвещава по-голямата част от времето си на рисуването и развива идеята за поп арта - очарователна нова форма на артистичен израз с фокус върху масово произвежданите търговски стоки. Така през 1962 г. показва легендарната си картина с 32 консерви супа Кемпбел. Отива си от този свят на 22 февруари 1987 година.

Ето негови интересни мисли за изкуството и живота:

Понякога малките моменти, които си мислите, че са нищо, докато се случват, се оказват тези, които бележат цял период в живота ви.

Хората трябва да се влюбват със затворени очи.

Няма значение колко бавно се движите, стига да не спирате.

Трябва да оставите малките неща, които обикновено биха ви отегчили, изведнъж да ви развълнуват.

В момента, в който спреш да искаш нещо, го получаваш.

Хората трябва да осъзнаят нуждата от това да се научат как да живеят, защото животът е толкова бърз и понякога минава прекалено бързо.

Не се страхувам да умра. Просто искам да съм там, когато това се случи.

Когато хората са готови, се променят. Никога не го правят преди това, а понякога умират преди да стигнат дотам.

Най-хубавото нещо на една снимка е, че не се променя, дори и когато хората на нея се променят.

Хората винаги казват, че времето променя нещата, но всъщност ти сам трябва да ги промениш.

Понякога хората оставят един и същ проблем да ги прави нещастни с години, когато могат просто да кажат „Какво толкова“. Това е едно от любимите ми неща да казвам. „Какво толкова“.

Идеята да чакаш нещо, го прави по-вълнуващо.

Всяка песен има спомен. Всяка песен може да излекува или да разбие сърцето ти, да затвори сърцето и да отвори очите. Но страхувам се, че ако гледаш едно нещо достатъчно дълго, то загубва значението си.

А собственият ти живот, докато ти се случва, няма никаква атмосфера, докато не е само спомен.

Не обръщайте никакво внимание на това, което пишат за вас. Просто го измерете в сантиметри.