Гор Видал: Глупостта на умния е винаги по-голяма от тази на тъпака

Гор Видал е сред най-добрите белетристи в САЩ. Според много литературни критици е любимият автор на интелектуалците. Роден е на 3 октомври 1925 година. Баща му Юджийн Лутър Видал е един от първите военни летци на САЩ и от 1933 до 1937 г. е начело на Бюрото за търговски полети. Майка му Нина Гор е театрална актриса от Бродуей. Гор Видал познава лично много от водещите американски политици от последните 60 години. Израства в столицата Вашингтон.

Често помага на слепия си дядо, сенатора Томас Гор, като му чете на глас документи и го придружава. Именно изолационистките убеждения на дядо му оказват силно влияние върху политическата философия на Видал, който остава неизменно критичен към всички американски политически действия, подчинени на империалистични цели. През 1943 г., непосредствено след завършване на академията Екзетер Видал се записва в армията и служи на Алеутските острови до края на Втората световна война.

Видал е автор на над 20 романа. Първия – „Уилиуоу“, написва едва 20-годишен. Артистичната му кариера често нагазва в скандали. Истински и скандално популярен го прави третата му книга „Градът и стълбът“. Ню Йорк Таймс отказва да публикува рецензия за романа, който пръв в американската литература открито засяга проблемите на хомосексуалистите. Видал обаче се утвърждава като исторически белетрист. Признат е за изобретател на политическия исторически роман. В продължение на над шест десетилетия Видал изследва широк спектър от социално-политически, сексуални, исторически и художествени теми. Над 20 романа, осем пиеси, десетки сценарии и разкази, над 200 есета и множество обществени изяви запълват личната му биография.

През 1993 г. е удостоен с американската Национална награда за литература (National Book Award).

С първия хронологически написан роман започва и българската серия. Следват „Вицепрезидентът Бър“, „1876 година“, „Линкълн“, „Империя“, „Холивуд“. В България Гор Видал става любим автор с „Калки“, после предизвиква небивал интерес с „Вашингтон, окръг Колумбия“, „Сътворението“, „На живо от Голгота“, "Юлиан".

Признат е за един от най-влиятелните либерални американски интелектуалци на XX век. Умира на днешната дата преди 10 години – през 2012 година.

Представяме ви негови интересни мисли:

Всеки път, когато приятел постигне успех, нещо в мен умира!

Глупостта на умния е винаги по-голяма от тази на тъпака.

Доброто дело никога не остава ненаказано.

Казват, че да опознаеш себе си, значи да опознаеш всичко човешко. И естествено никой не може да опознае себе си, защото човешката природа е необхватна: ние оставаме непознати дори на себе си.

Какво чудесно нещо са книгите, как преминават през светове и векове, побеждавайки невежеството и накрая дори и безпощадното време!

Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел.

Нарцисистът е човек, който изглежда по-добре от теб.

Не е достатъчно да постигнеш успех, другите трябва да се провалят.

Никога не пропускам шанса да правя секс или да се появя по телевизията.

Никога недейте да имате деца. Имайте внуци.

Повечето животи са прекарвани в слагане и сваляне на маски.

Преди животът да ни раздаде картите, са раздадени картите на съдбата ни – нашето семейство.

Съседът на човека винаги е негов враг. Такава е природата на нещата.

Това, което сме, рядко е това, което искаме да бъдем, докато това, което искаме да бъдем или ни е забранено, или се променя със сезоните.

Хората винаги си мислят, че ако пишеш добре, то е, защото ги мамиш или пък не си достатъчно демократичен, за да пишеш толкова лошо, колкото всички останали.

Хората никога не правят това впечатление, което мислят, че правят

Четирите най-прекрасни думи в ежедневната ни реч: “Аз нали ти казах?!”.