КНСБ протестира за по-висока минимална работна заплата и доходи в бюджетната сфера

КНСБ започна днес протестна акция с искане за увеличение на минималната работна заплата и на доходите на работещите в бюджетния сектор. Тази сутрин в 08:00 часа конфедерацията разположи синдикална протестна палатка в близост до служебния вход на Народното събрание. Акцията стартира в деня, в който изтича срокът за предложения за актуализация на бюджет 2022 г. и ще продължи до приемане на исканията на КНСБ по него. Ето за какво настоява най-големият синдикат в страната:

1. РЪСТ НА МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА ОТ 710 НА 760 лв.

Инфлацията вече обезцени нарастването на минималната заплата и хората повсеместно губят покупателна способност в продължение вече на една година. Личната инфлация е много по-голяма от средната за страната. В момента на минимална заплата работят над 500 хил. души, като увеличението ѝ до 760 лв. ще компенсира поне общото нарастване на инфлацията и ще повиши адекватността на МРЗ.

1. РЪСТ НА РАБОТНИТЕ ЗАПЛАТИ ЗА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В БЮДЖЕТНАТА СФЕРА С МИНИМУМ 15%, А НА „РАБОТЕЩИТЕ НА ТЕРЕН“ С 20%.

В актуализацията на бюджета не са предвидени отново никакви средства за ръст на заплатите във важни обществени сфери като културни институти, читалища, домове за социални услуги, изпълнителни агенции, Селскостопанска академия, Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ и много други. Заплатата на тези хора нарасна с 0 процента, докато възнагражденията в частния сектор се увеличиха средно с 11 на сто.

Инфлацията обезцени труда на хиляди работещи. Те не са спрели работа и изпълняват коректно и съобразно всички изисквания своите задължения. Искаме работещите да могат да си купят поне същите стоки и услуги, които са могли и миналата година по това време. Сега това е невъзможно!

Ръстът, за който КНСБ настоява, ще позволи да бъде компенсирано, макар и частично, нарастването на цените в резултат от ускоряването на инфлацията.

• Исканията по тези две точки могат да се реализират посредством по-високите приходи, които очакваме да се съберат на база корекцията за растежа на БВП в бюджета и високите инфлационни равнища, които отчитаме. Според КНСБ приходите в момента са значително подценени, като това се очертава като тенденция през последните години. Необходимите средства за този ръст на заплатите са около 800 млн. лв., а очакваните допълнителни приходи при тази преразпределителна роля на държавата са няколко пъти повече. По този начин няма да се наруши и планираното бюджетно салдо в размер на 4,1% от БВП.

1. ПО-ВИСОКА ПОДКРЕПА ЗА СЕМЕЙСТВА С ДЕЦА

Предлагаме увеличение на размера на данъчното облекчение за деца от 4500 на 7500 лв. годишна данъчна основа за едно дете и от 9000 на 15 хил. лв. за семейство с две деца. Това ще подпомогне домакинските бюджети на семейства с едно дете в размер на 750 лв. годишно и на семейства с две – в размер на 1500 лв.

• Това ще се реализира посредством вътрешно преразпределяне на средства в рамките на предложения в момента антикризисен пакет от мерки. Например отстъпката от 25 ст./л. за горивата е планирана да струва 150 млн. лв., а нулевата ставка на ДДС за хляба – 50 млн. лв. Неведнъж сме заявявали нашето становище, че тези две мерки няма да имат очаквания ефект и крайните цени няма да намалеят. Затова предлагаме сумата от 200 млн. лв. да се пренасочи към осигуряване на по-висока подкрепа за семейства с деца. По този начин структурата на разходите и бюджетното салдо няма да бъде нарушена.

1. ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТА, ЗА ДА СЕ ЗАХРАНЯТ ПЕРАТА, СВЪРЗАНИ СЪС СОЦИАЛНОТО ПОДПОМАГАНЕ

КНСБ настоява държавата да насочи допълнителен ресурс от 1,5 мрд.лв., за да се разшири обхватът на хората, нуждаещи се от подкрепа в трудната социална обстановка.

Средствата могат да бъдат осигурени от силно надценената капиталова програма, която в момента е в размер на 8,2 млрд. лв. Считаме че няма как да реализираме инвестиционни проекти на такава стойност до края на годината и по традиция капиталовите разходи няма да се изпълнят.

Броят на хората с парични помощи по всички програми за социално подпомагане е под 50 хил. за всички помощи – месечни, еднократни, целеви и пр., в т.ч. свързани с пандемичната обстановка. Общата сума изплатени средства е едва 98,7 млн. лв.

На този фон над 1,53 млн. български граждани са под линията на бедност през 2021 г., или 22% от населението. През последните 2 г. се направи компромис в методиката за определяне на линията на бедност, при което се допусна изоставане на размера през 2021 г. с 14.4% (369 лв. вместо 431 лв.), а през 2022 е по-малък с 10.2% (413 лв. вместо 460 лв.).

С оглед на подцененото равнище на действащата през 2022 г. линия на бедност ще предложим единен критерий за достъп до помощи за отопление (независимо от начина на отопление) да се предостави на всички лица, които са с доход до 150 на сто от линията на бедност от 413 лв., или с доход до 620 лв.