Все повече българи се отказват от услугите на брокерите и сами купуват жилище

75 процента от хората, когато излизат да търсят имот на пазара, искат да работят с брокер. На практика обаче едва около 35 на сто купуват по този начин. Иначе казано, отчайват се от услугата и си купуват сами, каза за БТА Добромир Ганев, председател на Националното сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ). Затова според сдружението в България има нужда от регулация на посредническите услуги с недвижими имоти.

Организацията вече е подготвила проектозакон, който предстои да бъде представен за широко обществено обсъждане. Качеството на брокерските услуги у нас в момента е много различно, допълни Ганев. Той представи проучване на Европейската асоциация на професионалистите по недвижими имоти, чийто член е НСНИ, което показва, че в 65 процента от страните от ЕС има регулация на професията. В част от останалите държави има наченки на постановяването на някакви правила. В България обаче няма абсолютно никаква регулация, допълни Ганев.

Според него един професионален брокер би трябвало да има познания поне в 15 области. „Не може просто да свържеш двете страни и да искаш да ти се платят 3 процента от стойността на сделката, това е посредничество, а не брокерство“, посочи експертът. Според него това е и причината много потребители у нас да са недоволни от услугата, която получават. Воденето на оглед и свързването на двете страни не струва 3 процента, зад тях стои пакет от много услуги, каза Ганев. И допълни, че в компанията, която ръководи, пакетът включва около 40 услуги.

Подготвеният от НСНИ проектозакон е за посредническите услуги при сделките с недвижими имоти, обясни експертът. По думите му в него се залага минимално качество на услугата. За да бъде постигнато това обаче, брокерите трябва да имат компетенции и знания, каза Ганев. Според него, за да се водят сделки за много пари и да се представляват клиентите пред различните институции, е нужно поне средно образование със завършени курсове в лицензирана организация. Всеки, който има висше образование по икономика, право, архитектура, инженерни науки, може да влиза директно в професията, каза още той и допълни, че проектозаконът предвижда да бъде създаден регистър на брокерите, както и на компаниите, които ги наемат.

Освен това проектът предвижда да бъде изработен Етичен кодекс, посочи председателят на НСНИ. Той уточни, че и сега организацията има такъв кодекс, само че в нея членуват 300 компании, а на пазара има още стотици, които не са подвластни на правилата. Идеята е Етичният кодекс да създаде условия да бъдат запазени както интересите на потребителите, така и конкуренцията на пазара. Който не го спазва, ще бъде наказван, включително и с изключване от бизнеса за определен период от време, уточни Ганев.

По думите му ще бъде създадена и камара, по аналогия със сродните браншове. Тъй като е видно, че този модел работи, ще се възползваме от него, обясни Ганев. И уточни, че обучението на брокерите ще става извън камарата, но изпитът им, за да влязат в професията, ще е от нейни представители.

В проектозакона са заложени и минимални изисквания за предоставяните услуги на клиентите, допълни Ганев. Според него не е нужно да се налагат огромни изисквания, тъй като самата конкуренция на пазара ще даде възможност за създаването на различни модели – който предлага по-малко услуги, ще взема по-малък процент от сделките и обратното.