Вера Мутафчиева: Само любовта те кара да усещаш със сетивата на друг човек

Тя пишеше романи, мемоари и есета. И го правеше с голям талант. Писателката Вера Мутафчиева, родена е на днешната дата през 1929 година, има своя книга в почти всеки български дом. Много от творбите ѝ са посветени на българската история под османска власт, написва десетки материали в български и чуждестранни списания, както и много монографии. Специалист е по османистика и социално-икономическа история на България по време на Османската империя. Преди да се впусне в художествената литература, Вера Мутафчиева публикува научно-популярните книги „Ранни въстания“, „Да се знае…“, „Повест за доброто и злото“, „Габрово“, „Голямата борба“ и „Кърджалийско време“, но и по-късно остава вярна на пристрастията си към този жанр с книгите „Богомили“, „В сянката на Азия. Завладяването на България от османците и българските земи в османската държавна система“, „Турция. Между Изтока и Запада“ (в съавторство) и пр.

Интересът към процесите от най-новата световна и българска история е засвидетелстван от публицистиката на Вера Мутафчиева. През 1951 г. тя завършва история в Софийския университет. Става доктор на историческите науки след защита на дисертацията „Кърджалийско време“ (1978 г.).

Основателка и директорка на Центъра за древни езици и култури към Комитета за култура. Директорка на Българския изследователски институт в Австрия (1980 – 1982). Вера Мутафчиева е заместник-председателка на БАН (1993 – 1996). Член е на Съюза на българските писатели. Сред най-известните ѝ творби са „Летопис на смутното време“, „Случаят Джем“, „Последните Шишмановци“, „Процесът 1873“, „Рицарят“, „Белот на две ръце“, „Повест с двойно дъно“, „Книга за Софроний“, дилогията „Алкивиад Малки“ и „Алкивиад Велики“, „Образ невъзможен. Младостта на Раковски“, „Предречено от Пагане“, „Бомбите“, „Съединението прави силата“, „Аз, Анна Комнина“. Творческия си път Вера Мутафчиева завършва с мемоаристиката на „Разгадавайки баща си“, „Семейна сага“, трите части „Бивалици“ и заключителната „Не/бивалици“. Избраните ѝ съчинения са публикувани в 12 тома. Авторка е на пиесата „Пътят“, играна в Младежкия театър, и на пиесата за Васил Левски - „Процесът“, която не е била поставяна. Сценаристка е на един от най-гледаните филми в българската история – суперпродукцията в 3 части „Хан Аспарух“, както и на филма „Непълнолетие“. Отива си от този свят на 9 юни 2009 година.

Ето нейни интересни мисли за живота и любовта:

Чини ми се, всички съдбоносни предели в човешкия живот са все така коварно неразличими. Човек донякъде стои на тази страна и след малко се опомня - вече отвъд. Извършено е непоправимото, без да доловиш неговия миг.

Само любовта те кара да усещаш със сетивата на друг човек, да те боли с неговата болка и да мислиш с под мислите му.

Научете се, че всяко движение и дума в живота ви е избор - вие избирате през всеки миг на живота си, а отхвърляте отговорността за своите беди.

Знае се, че човешката привързаност е кратка. Но никой, когато разлюби, не си признава, че същият закон важи и за отсрещната страна. Всеки мисли, че продължават да го обичат както преди и от това са произлезли много тъжни недоразумения. Така човек се насилва да скрие от другия края на собствената си любов, бои се да не го убие, докато онзи от своя страна, върши същото.

Роденият роб рано обръгва на гавра.

Гладът е не само глад - да те пие под лъжичката и да ти се вие свят, - гладът е и обида, и злоба, но и прозрение.

Не кръвта, а еднаквият живот свързва хората.