Айртон Сена - символът на победата във Формула 1

Да бъдеш втори означава да си пръв сред загубилите. Тези думи са квинтесенцията на същността на един велик шампион, смятан от мнозина специалисти за най-добрия за всички времена във Формула 1. Неговото име е Айртон Сена, бразилският пилот, превърнал се в символ на победата, в емблема на отдадеността на спорта, в пример за перфекционизъм, в идол на хиляди хора по целия свят с жаждата си да е първи. Спортистът, останал завинаги на 34 години. Бог го прибра рано при себе си на онзи трагичен първи май 1994 година, когато Сена в състезанието за Голямата награда на Сан Марино се заби с болида си в предпазната стена на завоя Тамбурело със скорост 297 км/ч. Там Формула 1 загуби един Победител, който никога не признаваше второто място, загуби своето сияние. Тази смърт промени този автомобилен спорт.

Сена винаги преследваше победата и точно с това печелеше все повече и повече фенове, които в този ден плакаха неутешимо. Има различни теории за причината за ужасната катастрофа, не липсват и конспиративни нишки, но не за това пишем днес. А за Шампиона.

Днес Айртон Сена щеше да навърши 62 години /роден е на 21 март 1960 година в Сао Пауло/. Сухите цифри за кариерата му са следните – участва в 161 състезания във Формула 1, спечели 41 от тях, 65 бе на полпозишън, има 19 най-бързи обиколки, 80 класирания на подиума. И три световни титли (1988, 1990, 1991). Но всичко това не разкрива красотата на битките, разочарованията, победите на най-харизматичния, най-мистичния, на перфектния пилот. Началото на пътя му към славата във Формула 1 е през 1984 година. За да последват невиждани дотогава умения как се кара на дъжд, как пилот с болид, който отстъпва значително на останалите, се изстрелва напред още на старта и води колоната до края на състезанието. На дъжд е ненадминат, истински властелин на мократа писта. Заради заложената в себе си страст да се бори винаги за първото място влиза в много конфликти на пистата, но всички те не са лични, а в резултат на преследването на победата. Разбира се, най-сериозно е съперничеството му с Ален Прост, с когото са съотборници. Прехвърчат истински искри между двамата, но това само допълнително налива „масло в огъня” за превръщането на Формула 1 в един от най-гледаните спортове в света. Конкуренцията му с други шампиони – с англичанина Менсъл, с германеца Шумахер, също остават без дъх зрителите.

В същото време Сена, колкото е яростен и изпълнен със спортен хъс на пистата, толкова е раним извън нея. Една друга смърт на пилот, само ден преди гибелта на Айртон, остава винаги в сянката на трагедията от първи май. На пистата „Имола” на 30 април губи живота си младият австрийски пилот Роланд Ратценбергер. 24 часа по-късно, след смъртта на Сена, в кокпита на Айртон намират австрийското знаме, което бразилецът е искал да развее на финала след победата, която е преследвал, в памет на Роланд. Това също е Сена, не само звярът в най-добрия смисъл, когото познаваме от пистата. Или онзи паметен момент, когато вече е станал световен шампион, но прави нещо невиждано и благородно...През 1991 г. Сена успява да спечели 7 състезания и третата си световна титла. Спечелвайки титлата в предпоследното състезание в Япония, в последния завой на надпреварата, той подарява победата на съотборника си Герхард Бергер, като благодарност за подкрепата, която получава през целия сезон. Какво ли му е коствало на бразилския гений зад волана да се прости с победата, след като той живее за победите?! Но обяснението е просто – Сена е благороден човек в живота извън пистата, който помага на нуждаещи се непрекъснато. Да, не би го направил, ако от това зависеше световната му титла, но пък кой друг е постъпил като него?

Той е силно религиозен, вярва, че бог го е благословил да побеждава. И Сена наистина го прави по феноменален начин. Невинаги успява, но съм убеден, че много от феновете му помнят повече титаничните му битки през 1992 и 1993 година – първо с Менсъл, после с Прост, които карат мощния „Уилямс-Рено”, но бразилецът диша във врата им и не ги оставя на мира, макар че в края на сезоните да не е първи. За мен Айртон Сена е Повелителят на Формула 1! Защо ли? Ето затова – великият пилот не признава второто място, притежава невероятна харизма, кара на ръба на възможното и на риска, не на последно място - защото е бразилец. Тази страна харесвам заради футбола, но Сена ме плени в състезанието за Голямата награда на Унгария с...второто си място. Само да кажа – за първи път гледах цяла надпревара от Формула 1, никога дотогава, 10 август  1986 година, не съм имал кой знае каква слабост към този спорт. И нещо много важно – първи тогава стана Нелсон Пикет, също бразилец. Но аз вече имах своя избор – Аертон Сена!

Милиони фенове на Формула 1 го смятат за най-великия пилот в историята на Формула 1, аз съм един от тях. Макар да съм наясно колко трудно е да се сравняват гиганти от различни епохи, карали различни коли. Но Айртон бе този, който никога не правеше сметки – или пръв, или нищо. Този, който не се примиряваше с предимството на болидите на другите си колеги, а даваше всичко от себе си, за да изравни силите на пистата и да ни достави наслада от великите битки с останалите големи имена на Формула 1 от 80-те и 90-те години на миналия век. Факт е, че Сена се превърна приживе в идол за милиони, а трагичната му смърт буквално го митологизира.

„Защото аз вярвам в Бог и имам вяра в Бог, не означава, че съм безсмъртен. Това не означава, че съм защитен и неприкосновен, както някои твърдят. И мен ме е страх да не пострадам, колкото и всеки друг, особено при управлението на болид от Формула 1", това споделя в едно от интервютата си великият бразилец. Сестра му Вивиан в документален филм за нейния брат пък раказва, че сутринта преди фаталното състезание на „Имола” Сена взел Библията и прочел следния пасаж: „Днес Бог ще те дари с най-големия си дар – Себе си”. Богът на Формула 1 бе прибран от Господ. Победителят го няма тук, но легендата за Айртон Сена никога няма да умре. А там, горе, ако има Формула 1, знам кой е Шампионът!