Чудомир: Даже и най-скъпият часовник има само 60 минути в час

Той е този, чието име предизвиква усмивка у всеки, който се е докоснал до творчеството му. Да, иде реч за Димитър Христов Чорбаджийски, известен като Чудомир, който успява да завладее читателите с невероятното си чувство за хумор и прекрасните си разкази. Той е още художник и краевед. Роден е на 25 март 1890 година, седмо дете е в семейството от общо осем деца.

През 1901 г. завършва началното си образование в родното си село Турия, а през 1904 г. – прогимназия в Казанлък. Намеренията на бащата са синът да стане офицер или търговец, а майката на Чудомир го подкрепя в желанието му да се занимава с рисуване.

До 16-годишна възраст учи в старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През 1913 година завършва четирите курса на Държавното художествено училище в София, но се дипломира едва през 1919 г. във връзка с мобилизацията в Първата световна война.

През целия си живот се лута между тъгата и радостта в един своеобразен триъгълник „недоразумение-тормоз-любов”, но винаги намира утеха в своето незабравимо и до днес самобитно творчество.

През 1921 г. се жени за своята колежка - художничката Мара Нонова. В периода 1920-1932 г. работи като гимназиален учител в Казанлък.

През 1932 г. се налага Чудомир да напусне учителското си място (по онова време действа закон, според който единият от семейните учителски двойки е трябвало да напусне държавната работа). Чудомир е поканен да поддържа хумористичната страница на вестник „Зора“. Тази дейност се изразява в изпращането на няколко разказа и карикатури месечно и продължава до 1940 г., когато Чудомир пише писмо до главния редактор на вестника, с което заявява оттеглянето си: „Настъпи период на преоценка на ценностите. Не съм съгласен с политиката на в. „Зора“. Не съм доволен от постигнатото. Изобщо гражданинът Димитър Чорбаджийски не може повече да понася твореца Чудомир.“

Отива на специализация в Париж, за да се запознае с методиката по рисуване в парижките училища. Престоява известно време и във Виена. През 1937 г. пътува до Рим, Венеция и Римини. От 1938 г. е член на Върховния читалищен съвет, а през 1966 г. става народен представител. Става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., получава и званието „Народен дейтел на културата”.

Няколко дни преди смъртта си Чудомир предава на Серафим Северняк свитък с листове – „Драсканици в болницата“, включени в книгите „Избрани разкази“ (1967), „Под шарената черга“ (1981) и др. Самоубива се на днешната дата през 1967 година в болница в София, като скача от третия етаж на сградата. Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го по негово желание в градинката пред къщата му.

Ето някои „усмихнати” мисли на Чудомир:

„Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш назаем.“

„Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.“

„Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.“

„Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“

„За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино - попа.“

„Идеите са като брадите - мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.“

„Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“

„Каквото нареди дядо Господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.“

„Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците - повече от зайците и рибарите - повече от рибите.“

„Където има брак без любов - там има и любов без брак.“

„Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.“

„Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“

„Не гребенът реши главата, а времето.“

„Никой не е по-силен от слабостите си.“

„Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“

„Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“

„Обичай ближния си, но остави жена му на мира…“

„Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“

„Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.“

„Прекалено дългата почивка е ръждясване.“

„Даже и най-скъпият часовник има само 60 минути в час.“

„Дорде открият таланта, заприлича на кранта.“

„Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили.“