Шопен: Музиката няма отечество, нейно отечество е цялата вселена!

Виртуозен пианист и велик композитор. Това е полякът Фредерик Шопен, който е роден на 22 февруари 1810 година. Историята на живота на великия полски композитор Фредерик Шопен докосва дълбините на душата. Този необичайно надарен, очарователен романтик, с изискани маниери и чувствително сърце, за всички кратки години от живота му, даден му от небесата, никога не е усещал истинско щастие.

И той, подобно на Моцарт, той е дете-чудо и свири на пиано и композира от ранно детство, като всичките му композиции включват пианото. Повечето са за соло пиано, макар че написва два концерта за пиано, няколко камерни парчета и около 19 песни. Неговото творчество представя Романтизма в най-чистата му форма. Характерни за него са техническото съвършенство, изчистеният стил, мелодичното богатство, фантазия и естетичната хармония на звука. Опоетизира и драматизира танците мазурка, полонеза, валс и превръща скерцото в самостоятелно произведение. Той винаги е бил фаворит на публиката и обект на обожание на много фенове. Шопен е изпратен да учи за изключителния чешки пианист Войчех Зилун. Момчето сериозно започва обучението си, въпреки че го комбинира с обучение в училището. Успехът му бил толкова голям, че когато навършил 12 години, Живи отказал да преподава Фредерик още, казвайки, че не може да му даде нищо друго. През 1823 г. Шопен става студент във Варшавския лицей, а през 1826 г. - студент в Музикалната гимназия.

Той създава концепцията за инструменталната балада. Основните му творби за пиано включват също мазурки, валс, ноктюрни, полонези, етюди, импромптус, скерцо, прелюдии и сонати, някои публикувани посмъртно. Неговите иновации в стил, хармония и музикална форма, както и асоциацията на музиката му с национализма, оказват влияние през и след късния романтичен период. Музиката на Шопен, статутът му на един от най-ранните звезди на музиката, неговата (непряка) връзка с политическото въстание, неговият любовен живот и ранната му смърт го превръщат във водещ символ на епохата на Романтизма. Творбите му остават популярни и той е обект на множество филми и биографии. През почти целия си живот е с крехко здраве и си отива от този свят на днешната дата през 1849 година, когато е само на 39 години.  

Вижте интересни мисли на Шопен за музиката и живота:

Музиката няма отечество. Нейно отечество е цялата вселена.

Аз само се опитвам да дам израз на човешкото сърце и душа.

Изсвири Моцарт в моя памет и аз ще те чуя.

Времето все още е най-добрият критик, а търпението – най-добрият учител.

Аз съм революционер, парите не означават нищо за мен.

Иска ми се да отхвърля мислите, които отравят щастието ми, но аз изпитвам удоволствие да им се отдавам.

Простотата е крайното достижение. След като някой е изсвирил огромно количество ноти, простотата се очертава като главната награда в изкуството.