Рангел Вълчанов: Когато сееш вятър, жънеш буреняци

Уникален, талантлив, с тънко чувство за хумор. Това е Рангел Вълчанов, незабравимият български режисьор, сценарист и актьор, създава истински филмови шедьоври през миналия век с неповторимия си талант. Сред най-гледаните родни филми са "А днес накъде?", "Лачените обувки на незнайния воин", "Следователят и гората", "Лице под маска", "Вълчицата", "Инспекторът и нощта", "На малкия остров". Големият режисьор Рангел Вълчанов днес щеше да навърши 92 години.

Роден е на днешната дата през 1928 г. в софийското село Кривина. Завършва ВИТИЗ "Кръстю Сарафов" и започва работа в Киностудия "Бояна". Определян е като новатор, а колегите му дават титлата „Най-добър режисьор на България на XX век”. Освен с филмите си е известен на софийската бохема и с чувството си за хумор. Удостоен е с орден "Стара планина" първа степен. Член е на Европейската филмова академия и е народен артист. Режисьорът напусна този свят на 30 септември 2013 година.

Да си спомним за големия режисьор с любопитни негови цитати:

Аз правих филми, за да възпитавам. Какво съм възпитал?! Намигащ народ! Дълбоко погледнато, това е истината.

Без жената мъжът е нищо. Мъжът се осъществява чрез жената, не само защото се е родил от нея, а защото се връща при нея, за да продължи рода си. А за да роди жената, все при мъжа се връща.

Човек трябва да обича съдбата си. Иначе ще бъде несправедлив. Всеки си има корени, точно както растенията. Ако пренесеш човека и го посадиш на друго място, трябва да преместиш и природата му. Я забучи една палма в Камчатка! Не можеш да търсиш сметка на съдбата си. Приятели, неприятели, болести, любови, всичко е вътре. Съдбата не зависи от нас, а от Бога, от близките, от случайността, от времето, в което живеем.

Наздраве на съдбата! Така съм по-спокоен. Каквото и да се случи, наздраве!

Българският народ - без глас. Измъчен народ. Говори нещо на някого си, а всъщност това е един монолог. Народът само си намига, псува и никой не го чува.

Когато сееш вятър, жънеш буреняци.

Дива работа е войната! Паметниците учат на насилие. Всички герои възпитават към насилие.

Хората имат нужда да бъдат щастливи.

Душата на човека не е пазар. Човек трябва да има една възглавница, да легне – там да сънува, да плаче, какво си иска, това да прави. Но там, на възглавницата!