Ран Босилек – разказвачът на приказки с детска душа

Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов, известен български писател и поет.  Роден е на 26 септември 1886 година в Габрово. Баща му е опълченец от Освободителната война и занаятчия. Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово и известно време работи като учител. За своите ученици написал първото си детско стихотворение „ На косичка”, което било публикувано в списание „Светулка” през 1906 г. Учи славянска фиология и право в Софийския университет, завършва докторат по право в Брюксел.

Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях. Участва в редактирането на списание „Светулка”, редактира вестник „Врабче”. Редактор е в издание „Хемус”, където се издава списание „Детска радост”, едно от най-известните детски издания в България. Председателства „Дружеството на детските писатели”. Членува в Съюза на българските писатели. Той е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Съчетава ярката дарба на лирика и проза. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници. Ран Босилек е един от пламенните радeтели за създаване на правдива, съдържателна и високохуманна литература за деца у нас. Творчеството си писателят е изградил върху най-добрите традиции на българската детска литература. Безграничната му любов към децата, лумнала от непосредственото общуване с тях като учител, е неговият най-дълбок извор на вдъхновение.

Авторът на „Родна реч” и на веселите патилански истории, големият поклоник на българския фолклор смята, че на детето е нужно да се покаже цялостно животът, да се въведе то постепенно в сложните човешки отношения, да се разкрият пред него взаймоотношенията между човека и природата.

Предмет на изображение в неговите произведения са самите деца, отношенията им с близките в семейството. За да потготви своите малки приятели за света на възрастните, Ран Босилек изгражда у тях ново етично отношение към всичко, което ги заобикаля. Неговият стремеж е да възпита високи нраствени и трудови добродетели. Поезията на Ран Босилек е вълнуваща. Стихотворения като „Родна реч”, „Я кажи ми” и др. са едни от най-хубавите поетични творби в детската ни литература. Важна част от творчеството му е отношението между оригиналното творчество и влиянието на фолклора върху него.

Балетристичния дар на писателя може да се види в приказките му. Те са последователни, без излишни отклонения и усложнения, със стегната композиция и лаконичен език. Ран Босилек умира на днешната дата през 1958 година.

Представяме ви някои от най-хубавите стихотворения на Ран Босилек:

РОДНА РЕЧ

Родна реч, омайна, сладка,

що звучи навред край мен;

реч на мама и на татка,

реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,

в радостни игри ехти;

вечер приказки на нея

баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,

родна реч ми пак шепти...

Милва като нежна песен,

като утрен звън трепти!

ЗИМЕН СЪН

Зимна вечер губер бял размята,

спи ми, малко зрънце, под земята,

спи и слушай как незнайни хали

свирят в мрака с ледени кавали!

Не тъгувай ти за ясно лято,

ни за ниви със коси от злато,

не тъгувай, че е заледено

твойто стръкче свежо и зелено!

Спи и слушай, спи и чакай в мрака

да пристигне с блага вест южняка -

и ще видиш как ще пръпнат луди

пак пчелици, птички, пеперуди.

И ще видиш как на кон от злато

пак ще дойде огненото лято.

РОДНА СТРЯХА

Бяла, спретната къщурка,

две липи отпред.

Тука майчина милувка

сетих най-напред.

Тука, под липите стари

не веднъж играх;

тука с весели другари

скачах и се смях...

Къщичке на дните злати,

кът свиден и мил!

И за царските палати

не бих те сменил!