Отец Николай - свещеникът, който откри художника в себе си след прекаран ковид

Свещеник, който рисува. Или художник, който служи на Бог. Разбира се, отец Николай си остава преди всичко свещеник. Макар че едно огромно житейско предизвикателство – заразяването с ковид, отключва неговата дарба да вае картини като истински майстор на четката. За него опасният вирус, който го вкарва в болница в тежко състояние, е и възможност да преоткрие красотата на изобразителното изкуство. Да осъзнае величието на големите световни художници. Да оцени картините на своя любим творец – на нидерландеца Винсент ван Гог, един от най-значимите художници в историята на европейското изкуство. И да започне да рисува неговите световноизвестни рисунки – „Слънчогледите”, „Житно поле с кипариси”, Бялата къща през нощта”, „Звездна нощ”...

 „Истината е, че след изкарания коронавирус започнах да се занимавам с рисуване. Като дете това въобще не е било моя слабост. Не съм подозирал, че мога толкова точно и добре да рисувам картини на най-великите художници. Но тук не става дума за никакво чудо. Всичко при нас идва по Божията промисъл и по Божията воля”, споделя отец Николай, който вече 6 години служи в Мелник. Явно при него стойностните неща, които стават негово призвание, просто идват по-късно. Чак в Христовата възраст, на 33 години, се записва да изкара двегодишен курс за свещеник в Семинарията. Нищо че винаги го влече службата на Бог, прочита много религиозни книги, разговаря с десетки духовни лица. Има и късмета дълги години да е дякон на Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Натанаил.

„Господ ни дава сили, всичко е от Господ дадено на нас, човеците. Тази моя дарба също е от Господ. Вече съм нарисувал с маслени бои близо 20 картини. Много от тях са копия на картините на любимия ми художник Винсент ван Гог. Сега съм решил да нарисувам Лумпаровата къща в Мелник, изгледът към нея от храма „Свети Антоний” е страхотен”, разкрива божият служител. Наскоро той си взел специално издание на Библията от Роженския манастир. Неговият отдих, неговият релакс сега са да чете от свещената книга и да превръща в картини различни сюжети, етюди и пейзажи. Признава, че преди време не страдал от желание да служи точно в Мелник. Предпочитал да е в Сандански. Но Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим го мести в най-малкия ни град, наричан Малкия Ерусалим през Средновековието заради десетките си храмове и манастири.

„С идването си тук усетих недостатъчно силната вяра на местните хора. Свикахме с кмета събрание, говорих много за упованието в бога и вярата. И още на Никулден, на 6 декември 2015 година, храмът се напълни с миряни. Това бе знак, че заедно вървим по правилния път”, разказва отец Николай.

Той иска да помогне за ремонта на някои от вековните църкви в Мелник, да е полезен за тази кауза с дарбата си на художник. Затова е твърдо решен да нарисува поне още десетина красиви картини. След това ще подреди в благотворителна изложба тук своите творби. Нито една негова рисунка няма да има поставена цена. Всеки, който си хареса картина на свещеника, ще може да я закупи за сума, която той прецени да даде. Всички събрани средства ще отидат за Църквата - за възкресяването на храмовете в Мелник и за облагородяването на районите около тях.

„Искам да върна всичко там, откъдето е дошло. Моята дарба да рисувам дойде от Господ и съм убеден, че трябва с моите картини да съм полезен на Българската православна църква. За нея и за нас се грижи Бог, той е спасението за всички ни. Всички хора сме църквата. Всеки дом е своеобразна домашна църква. Но молитвата е по-силна в храма. Всеки молитвен дом е шанс за миряните да получат причастие, да разберат тайнствата на християнството. Затова не спирам да работя за ремонта на част от църквите в Мелник. И ще помогна за това с моите рисунки”, твърди отец Николай.

Според него не бива и за миг да забравяме, че спасението е в молитвата, в покаянието, в Бог. Господ наказва тези, които обича. Наказва толкова, колкото можем да понесем. Затова е необходимо да имаме вяра, любов, надежда и смирение. Свещеникът на Мелник е категоричен, че неговото призвание е да служи на Бог. А какво е рисуването за него? То е само хоби, дарба, получена след прекарания ковид по Божията воля.