50 години археолози изследват Мелник, откриват уникални находки

Всеки камък в Мелник е история и археология. Твърдението е на професор Виолета Нешева и то казва много. Защото археологът в продължение на десетилетия наистина преобръща всяко камъче в архитектурно-историческия резерват. Натъква се на стотици интересни находки и обекти. Тази година се навършват 50 години от началото на археологическите разкопки в най-малкия ни град, чиято история наистина впечатлява. Археолозите възкресяват за нов живот множеството руини в града и околностите му. Историците пък откриват името на Мелник в древни документи, назован с „божествени“ епитети. „Богозидан град“ е Мелник според грамота на сръбския крал Стефан Урош, за Константинополският патриарх е „Богопазен“ или „Богоспасен“ град – крепост. Титла, давана  на градове със  слава  на силни християнски центрове и непристъпни твърдини. Градове, пазители на християнски реликви.

Безспорно най-значимите и уникални обекти в Мелник са двете масивни бронзови камбани от старата митрополитска църква „Св. Николай“ и гробът на деспот Алексий Слав. Камбаните са открити от бившия кмет на града Яне Пашов и археолога Георги Стоянов от екипа на проф. Нешева. Тя повече от десетилетие проучва тази най-дълготрайно функционирала без основни промени църква в България (VІ – ХХ в.). Построена е върху останки от антично светилище на Артемида и августейон.

Гробът на деспот Слав и семейството му бе големият удар на проф. Виолета Нешева през 2012 г. Тогава тя и екипът й проучват средновековния манастир "Св. Богородица Пантанаса" в Мелник.

По исторически документи деспот Слав построява в столицата на своята "Малка България" - Мелник, два манастира - "Св. Богородица Спилеотиса" и "Св. Богородица Пантанаса". Те имат статут на царски обители. "Пантанаса" се откроява и като специално замислено убежище на владетеля при опасност за живота му. Манастирът имал таен ходник - тунели, прокопани в скалата, с вход под една от сградите му, за укриване или бягство, а също така и болница
В четирите гроба са открити кости на двама мъже - 40-45-годишен и 20-25-годишен, на една жена - над 20-годишна, и на 3-4-годишно дете. Допуска се, че това са останките на ктитора деспот Слав, втората му съпруга с нормандско потекло - дъщеря на Теодор Петралифа, шурей на Теодор Комнин, тяхното малко дете и сина на Слав от първата му жена - дъщерята на латинския константинополски император Анри. Фактите навеждат на мисълта за едновременна внезапна смърт на погребаните.