Акира Куросава: В безумния свят само безумните са здравомислещи!

Той е емблемата на японското кино за миналия век. Той е режисьорът, продуцент, сценарист и монтажист Акира Куросава, роден на 23 март 1910 година в Токио. За своята над половинвековна  кариера заснема 30 филма. Благодарение на таланата си се смята за един от най-важните и влиятелни режисьори в света. Според много критици без неговото творечство не биха били възможни нито хитовите спагети-уестърни на Куентин Тарантино, а точно Куросава вдъхновява Джордж Лукас да създаде легендарната сага „Междузвездни войни“.

Куросава с филма си от 1950 година – „Рашомон”, отваря вратите на японското кино към света. Творбите му са силно повлияни от западното кино и европейската литература, смесвайки успешно чуждите влияния на твореца с традиционната японска култура.

Завършва университета в Киото и Художествената академия в Токио. Куросава опитва да се занимава с приложно изкуство, но изоставя рисуването заради киното. Влиза във филмовата компания ФЛХ през 1936 г., където става асистент-режисьор на Каджиро Ямамото.

От 1943 г. кинодеецът започва самостоятелна режисьорска кариера с дебютния си филм „Санширо Сугата”. Следващите години Куросава се нарежда сред най-надеждните творци от по-младото поколение японски кинорежисьори. Младият кинотворец обрисува следвоенния период в Япония: разрухата, борбата между доброто и злото, отчаянието и надеждата.

С филма „Рашомон” печели наградите „Златен лъв” и „Оскар”. Следващите ленти на Куросава – „Да се живее”, „Седемте самураи” и „Телохранител”, само продължават световната му слава и го превръщат в един от най-влиятелните кинотворци за новото поколение американски кинематографисти.

Куросава често работи с отбран актьорски състав. Най-известните лица от неговите филми са актьорите Тоширо Мифуне и Такаши Шимура. Отличителна черта на творбите му е  дълбокият хуманизъм, философското осмисляне на сюжета и съчувствието към онеправданите, отритнатите и слабите. Отива си от този свят на днешната дата през 1998 година.

Ето интересни мисли на японския кинорежисьор:

В безумният свят само безумните са здравомислещи.

Човек трябва да се бори, за да живее надеждата в този безнадежден свят.

Киното се явява действително ценна връзка между хората.

Няма нищо, което да говори повече за неговия създател, отколкото самата му работа.

Въпреки че човешките същества не са в състояние да говорят за себе си с пълна честност, много по-трудно е да се избегне истината, докато се преструваш на други хора.

Да си артист означава никога да не отклоняваш очите си.

Не мога да си позволя да мразя никого. Нямам такова време.