Джон Лок: Човек трябва да владее своите мисли, за да има успешни дела!

Джон Лок е известен английски философ и лекар, роден е на днешната дата през 1632 година. Той е една от най-важните фигури на Просвещението. Оказва голямо влияние върху легендарните мислители Жан-Жак Русо и Волтер, вдъхновител е на американската Декларация за независимост.

Наричан е Бащата на класическия либерализъм. Революционна е идеята му, че ние се раждаме без идеи, а нашата идентичност се моделира от знанието и преживяното. На български са преведени книгите му „Опит върху човешкия разум“, „Два трактата за управлението“ и „Писмо за толерантността“.

Смятан за един от първите британски емпирици, продължили традицията на Френсис Бейкън. Наричан е Баща на класическия либерализъм. Развитата от Лок теория на съзнанието често е сочена за начална точка на съвременните концепции за идентичност и Аз-а. Умира на 28 октомври 1704 година.  

Ето някои негови интересни мисли и разсъждения:

Едва ли има нещо по-необходимо за спокойния живот и за успеха на всяко дело от умението на човека да владее своите мисли.

Там, където няма закони, няма и свобода.

Изпълнението на природния закон е поставено в ръцете на всеки човек.

За нито един човек, намиращ се в гражданското общество, законите на това общество не могат да направят изключение.

Господар и слуга са наименования стари като света, но са давани на люде, намиращи се в твърде различни условия; един свободен човек, например, става слуга на друг, продавайки му за известно време някакви услуги, които той се наема да извършва в замяна на някаква заплата, която ще получава; и макар че обикновено това го включва в семейството на неговия господар и го подчинява на установената в него всекидневна дисциплина, то дава на господаря само временната влас над него, която не превишава това, което се съдържа в договора между тях.

Свободата на хората, намиращи се под управление, се състои в живот, съобразен с постоянен закон, общ за всички в това общество и създаден от установената в него законодателна власт; това е свобода да следвам собствената си воля във всички случаи, в които законът не го забранява, без да бъда зависим от непостоянната, несигурна, неизвестна и произволна воля на друг човек, така както естествената свобода се състои в това да не бъда ограничаван от нищо друго освен закона на природата.

Но макар да е състояние на свобода все пак то не е състояние на всепозволеност; макар, че човек в това състояние притежава неограничена свобода да се разпорежда със своята личност и имущество въпреки това той няма свободата да унищожава себе си или каквато и да било друга твар в негово притежание освен ако някаква по-благородна полза от простото съхранение не го призове към това.