Гарсия Лорка: Само мистерията ни позволява да живеем, само мистерията!

Федерико Гарсия Лорка е известен испански поет и драматург. Легендарна фигура на „Поколението от 27-ма” – испанско културно общество, съществувало в периода 1923-1927 г. Известни произведения на родения на днешната дата през 1898 година творец са „Libro de poemas”, „Primer romancero gitano”, пиесата „Bodas de sangre”... 

Роден е в заможно селско семейство във Фуенте Вакерос, Андалусия. Гарсия Лорка е будно дете, макар че не се представя добре в училище. През 1909 семейството се премества в Гранада, където с времето той се включва в местните артистични кръгове. Първата му стихосбирка „Impresiones y paisajes“ е публикувана през 1918 г. и е приета добре на местно ниво, но няма особен търговски успех.

Федерико Гарсия Лорка отива да учи в Мадрид. Там започва да дружи със състуденти, които по-късно оказват влияние върху културния живот на Испания. Там се среща и с Грегорио Мартинес Сиера, директор на театъра Театро Еслава, по чиято покана пише и поставя първата си пиеса „El maleficio de la mariposa“.

През следващите няколко години Гарсия Лорка се включва активно в живота на испанския авангард. Той публикува още три стихосбирки. Въпреки това в края на 20-те години Федерико Гарсия Лорка изпада в депресия, свъзрана с неговата хомосексуалност и опитите да я прикрива от своите приятели и роднини.

Опитвайки се да разсее депресията му, семейството на Гарсия Лорка го изпраща на продължително пътуване в Съединените щати, където той остава през 1929 – 1930 г. По това време пише експерименталната стихосбирка „Poeta en Nueva York“ и пиесите „Así que pasen cinco años“ и „El público“.

Завръщането на Федерико Гарсия Лорка в Испания през 1930 съвпада с падането на диктатурата на Мигел Примо де Ривера и възстановяването на Испанската република. През 1931 година той е назначен за директор на финансираната от правителството студентска театрална трупа La Barraca, създадена с цел да пътува из страната и да запознава предимно селската публика с класическия испански театър. Пътувайки с La Barraca Гарсия Лорка пише най-известните си пиеси, селската трилогия „Bodas de sangre“, „Yerma“ и „La casa de Bernarda Alba“.

Със започването на Гражданската война през 1936 година, Федерико Гарсия Лорка заминава от Мадрид за Гранада. Той осъзнава, че това означава почти сигурна смърт, тъй като градът е известен с най-консервативната олигархия в цяла Андалусия. Гарсия Лорка и зет му, кмет социалист на Гранада, скоро са арестувани. Те са разстреляни на днешната дата през 1936 г. от фалангистката милиция и са погребани в необозначен гроб някъде до Гранада.

Режимът на Франсиско Франко поставя произведенията на Гарсия Лорка под забрана, която е смекчена едва през 1953 година. Едва след смъртта на Франко през 1975 година  става възможно животът и смъртта на Гарсия Лорка да бъдат публично обсъждани в Испания.

Предлагаме ви интересни мисли и едно стихотворение на испанския творец:

„Няма нищо по-поетично и ужасно от битката на небостъргачите с небесата, които ги покриват”.

„В Испания мъртвите са по-живи от мъртвите във всяка друга страна по света”.

„Както не съм бил притеснен да се родя, така не се притеснявам и да умра”.

„Ню Йорк е нещо ужасно, нещо чудовищно. Обичам да вървя по неговите улици, изгубен, но осъзнавам, че Ню Йорк е най-голямата лъжа на света. Ню Йорк е Сенегал, само че с машини”.

„Въображението е синоним на способността за открития”.

„Който не почука на сърцето, напразно ще чука на вратата”.

„Поезията разкъсва къпинови клонки и остри стъкла, за да рани с любовта си онези, които протягат към нея ръце”.

„Артистът, особено поетът, е много често анархист в най-пълния смисъл на думата. Той трябва да обръща внимание само на 3 силни гласа – гласа на смъртта, гласа на любовта и гласа на изкуството”.

„Само мистерията ни позволява да живеем, само мистерията”.

„В сърцето на всяко велико изкуство е необходимо да има меланхолия”.

„Всички ние сме любопитни към това, което може да ни нарани”.

„Поетът трябва да бъде професор на петте чувства и да отваря вратите между тях”.

Касида за плача

Аз залостих балкона си,
че не исках да чувам плача.
Но зад всички стени, да, зад всички стени,
само плач във слуха се забива.

Рядко ангел запява,
рядко куче пролайва тук-там
и се блъска в дланта ми
на хиляди цигулки простора.

А плачът,
а плачът, сякаш куче по всички следи,
а плачът, сякаш ангел всемирен,
а плачът, сякаш цигулка безмерна струи
и вятърът също душат го сълзи.
Само плач до ушите достига.