Ярослав Вешин – чехът, който се влюби в България

Ярослав Вешин – чехът, който се влюби в България

Ярослав Вешни е чешки художник, свързал съдбата си с българия. Роден е на 23-и май 1860 година. Бащата на художника, Франтишек Вешин, по професия лекар, е активен участник в освободителната борба на родината си. За дейността си получава смъртна присъда, но малко преди изпълнението и е помилван. За да се спаси от по-нататъшни репресии, се установява в живописното чешко градче Вране. Тук се ражда бъдещият живописец Ярослав Вешин. Майка му (по произход немкиня) от уважение към съпруга си не говорела немски пред него, но формирала у децата си почит към музиката на Бетовен, Хайдн и Шуберт. Самата тя обикнала творчеството на чеха Сметана. Като дете Ярослав често ядосвал учителите си с факта, че пълнел тетрадките си с рисунки. Тази негова страст подтиква баща му към крайни лишения, за да може да го запише в Пражката художествена академия. За да усъвършенства уменията си, той продължава образованието си в Мюнхен. Там започва истинската му кариера в изкуството.

Ярослав Вешин е оценен почти веднага, още с първите му зрели композиции. Придобива авторитет и международна известност. Търсят го, с респект пишат за изявите му и го ангажират с много творческа работа.  Много смелост и авантюризъм са били необходими на Ярослав Вешин, за да пристигне в България през 1897 г. По време на тази рискована стъпка чехът е бил вече утвърден художник, който нямал нужда нито от признание, нито от пари. Единственото, което го подтикнало да дойде в София, било благородното му желание да помогне на едно прохождащо изкуство. Ярослав Вешин идва да живее в България в името на своя славянски идеал.

През 1897 г., по покана на тогавашния български министър на просвещението Константин Величков, чешкият художник Ярослов Вешин пристига в България, за да преподава в новооткритото Рисувално училище в София. Така Вешин се превръща в един от най-значителните чужди художници, посветили живота си на България.

През 1904 г. станал военен художник и така се утвърдил като родоначалник на баталния жанр в българската живопис. Повечето от най-добрите му картини от този период са показани в експозицията на Военноисторическия музей. Творбите му отразяват грозните и кървави сцени от двете Балкански войни (1912-1913), покрусата и страданието на хората през тези решителни години.
Заминавайки на фронта заедно с войската, той успял да създаде известните си картини "Отстъпление на турците при Люлебургаз", "На почивка след 13 март", както и знаменитата "На нож", превърнала се в символ на безстрашието на българската армия.

В София семейство Вешин отначало обитават надпартернияетаж на сграда от ъгъла на „6 септември” и „Граф Игнатиев”. Отдолу имало хлебарница, месарница и бакалница. В къщата по тази причина било пълно с мишки, но на ловецът Вешин му било свидно да ги изтребва и ги оставял да гризат тубите му с бои.

През 1899 г. Вешинови се преместват на „Любен Каравелов” и „Гурко” – точно срещу Зоологическата градина.  Сутрин семейството се будело с рева на лъв. Ловните му принадлежности украсявали художническото му ателие.

Веднага след пристигането си в София Вешин започнал да рисува различни сюжети, в които отразявал битови сцени, селския труд, динамиката на градския пазар, романтичността на малко познати природни места. Същевременно с това той продължавал работата си в Рисувалното училище, където подготвил десетки именити художници, сред които Никола Петров, Атанас Михов, Елисавета Консулова-Вазова. През 1903 г. поради несъгласия с ръководството на училището той напуснал преподавателския си пост. По същото време получил покани да стане придворен живописец в Германия и Австро-Унгария. Но за учудване на повечето си познати, той предпочел България.

Интересна е и историята около създаването на платното "Обоз край р.Еркене". Вместо локвата кал, която се вижда на преден план, реставраторите са установили, че е бил нарисуван ранен турски войник, изтрит по-късно от нечия ръка. Списание "Зора" от 1920 г. разкрива, че това вероятно е дело на адютант Коста Скутунов, който сам се е хвалил, че е "коригирал" творбата, или на Георги Евстатиев, който също е бил придворен художник-баталист. Други специалисти смятат, че Вешин сам е изтрил образа на турския войник, за да не накърни отношенията между София и Цариград. Така или иначе, платното дава една от най-красноречивите картини на разрушителните военни действия. Вешин продължил да рисува почти до самата си смърт, настъпила неочаквано на 6 май 1915 г. Неговата изключителна работоспособност била прословута. Известният литературен критик Андрей Протич се учудва в едно свое писмо: "Той работи непрекъснато от 6 до 12 и от 14 до 18 часа - а в останалото време наблюдава бойното поле." Затова наследството, което Вешин оставил след себе си, е изключително богато със своята историческа и художествена стойност. Нещо повече - той успял да направи това, което мнозина сънародници не искат или не умеят - да заобича България повече, отколкото хората, родени в нея.

Ярослав Вешин умира внезапно на днешната дата през 1915, поради което някои от картините остават недовършени и нахвърляни само с въглен, молив и акварел („През телените мрежи“, „Щурмът на форта Айвазбаба“ и др.).

Ученици на Ярослав Вешин са много известни български художници. Голяма част от картините му пък се съхраняват в Националната художествена галерия в София.

Коментари
    Няма добавени коментари!
Напиши коментар:
Въведете кода от картинката!

Още новини