Гюстав Флобер: Да се разкайваш е добро, но да не правиш лошо е още по-добро.

Гюстав Флобер: Да се разкайваш е добро, но да не правиш лошо е още по-добро.

Гюстав Флобер е известен френски писател, един от водещите представители на литературния реализъм във Франция през 19-и век. Световноизвестен става най-вече с първия си публикуван роман „Мадам Бовари” (1857), с кореспонденцията си и с грижливата си страст към своите стил и естетика.

През септември 1849 г. Флобер завършва първата версия на романа си „Изкушението на свети Антоний”. Прочита романа на глас на Луис Буиие и Максим Дю Камп в рамките на четири дни, като не им позволява да го прекъсват или да дават мнение. След прочита приятелите му му казват да хвърли ръкописа в огъня, предлагайки вместо това да се съсредоточи върху всекидневния живот вместо върху фантастични теми. През 1850 г., след като се завръща от Египет, Флобер започва работа по „Мадам Бовари“. Романът, който отнема пет години за написването си, бива издаден на части през 1856 г. Правителството завежда дело срещу издателя и автора по обвинения в неморалност, което бива изслушано през следващата година, но и двамата биват оправдани. Когато „Мадам Бовари“ се появява под формата на книга, бива посрещнат отлично от читателите.

През 1858 г. Флобер пътува до Картаген, за да събере материал за следващия си роман, Саламбо. Романът бива завършен през 1862 след четиригодишен труд.

Черпейки от младостта си, Флобер пише след това „Възпитание на чувствата”, усилие, отнело му седем години. Това е последният му завършен роман, публикуван през 1869 г.

Прекарва остатъка от живота си, гаснейки над недовършения Бувар и Пекюше, който бива отпечатан посмъртно през 1881 г. Той е великолепна сатира върху повърхността на човешкото знание и въздесъщността на посредствеността. Той смята тази си работа за своя шедьовър, въпреки че посмъртната версия получава равнодушни рецензии. Писмата на Флобер биват събрани в няколко издания. Умира на днешната дата през 1880 година.

Ето интересни мисли на писателя:

  • Бъдещето ни безпокои, миналото ни държи. Ето защо настоящето ни убягва.
  • Всичко се износва, дори мъката.
  • Всичко, което е прекрасно, е нравствено.
  • Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи.
  • Да се ракзвайваш е добро, но да не правиш лошо е още по-добро.
  • Думата е не друго, а далечно и слабо ехо на мисълта.
  • За да имаш талант, трябва да си уверен, че го притежаваш.
  • Загубили сме вярата си дори в порока.
  • Когато остарееш, навиците се превръщат в тирани.
  • Когато роптаеш против идиоти, рискуваш сам да се видиотиш.
  • Колкото по-прекрасна е мисълта, толкова е по-звучна фразата.
  • Настойчивостта смекчава съдбата.
  • Необходимо е "да познаваш" авторите. Не е нужно да знаеш имената им.
  • Нищо не ви внушава толкова презрение към успеха, както мисълта за това, с каква цена е постигнат.
  • Обичам да обичам, обичам и да ненавиждам.
  • Парите са причина за всички злини.
  • Самотата не бива да се запълва със спомени – те само я задълбочават.
  • Талантът е продължително търпение.
  • Там, където няма форма, няма и идеи.
Коментари
    Няма добавени коментари!
Напиши коментар:
Въведете кода от картинката!

Още новини