Алфред Хичкок: Няма нищо по-страшно от затворената врата!
Той се счита от много кинокритици за най-добрия режисьор на съспенса и трилъра. Той е Алфред Хичкок – английски кинорежисьор, кинопродуцент и сценарист, който си отива от този свят на днешната дата преди 41 години – през 1980 година. Хичкок е визионер и новатор за времето си. Един от титаните на седмото изкуство. Като повечето британци има странно чувство за хумор, но пък усеща по неповторим начин киното и знае как да прави добро кино. Той е режисьорът, създал едни от най-ярките и уникални трилъри и хоръри в историята на седмото изкуство. Най-известният хорър на режисьора - "Психо", е един от многото случаи, когато истински психопат служи за вдъхновение на седмото изкуство.
След успешна кариера в нямото кино и ранното озвучено кино в родината си, той се премества в Холивуд и през 1956 година става американски гражданин, но остава и британски поданик.
Хичкок режисира повече от петдесет пълнометражни филма за над 50-годишната си кариера. Той прави сцените по начин, който манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски подход към монтажа, за да демонстрира гледната точка на героите. Много от филмите му завършват с неочакван обрат и имат напрегнат сюжет с насилие, убийства и престъпления, макар че често криминалната загадка служи само за отвличане на вниманието от психологическото изследване на героите. Филмите на Хичкок заемат много теми от психоанализата и съдържат силен сексуален подтекст.
Много критици го определят като най-великия кинорежисьор на всички времена. И съвсм естествено Хичкок се превръща в една от иконите на популярната култура в средата на 20-и век.
Представяме ви интересни мисли на великия режисьор:
Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече неща оставя на въображението, толкова по-добре.
Щастлив брак е този, в който мъжът разбира всяка дума на жената, която тя не е казала.
Да те ударят не е толкова ужасно. Ужасно е самото очакване.
Човек не е беден, ако все още може да се смее.
Телевизията е направила много за психиатрията – освен че разпространява информация за нея, точно толкова добре и допринася за необходимостта от нея.
Телевизията е като тостера – натискаш бутона и всеки път изскача едно и също.
Няма нищо по-страшно от затворената врата.
Любовта е като партия бридж, в която всички блъфират – мъжете, за да спечелят, а жените, за да не загубят.
Най-добрите актьори, разбира се, са на Дисни. Слабите актьори просто ги трие.
Да обичаш – това значи да престанеш да сравняваш.
Жена, която се съблича публично, ми напомня на режисьор, който в началото на филма съобщава развръзката.
Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени.
В художествените филми режисьорът е бог, а в документалните – Бог е режисьорът.
Аз мога да екранизирам и "Пепеляшка", само че зрителите веднага ще видят труп в каляската.