Френсис Бейкън: Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен!
Само нашият сетивен опит е източникът на нашите знания. Това е една от основните идеи на английския философ, юрист, политик и писател Френсис Бейкън, който е основоположник на емпиризма. Мислителят е роден на 22 януари 1561 година в Лондон, баща му е пазител на английския печат, като Френсис наследява титлата. Той получава рицарска титла през 1603, обявен е за барон Верулам през 1618 и за виконт Сейнт Олбънс през 1621. И двете титли спират да се използват след смъртта му.
Бейкън започва кариерата си като юрист и достига до поста лорд-канцлер (1617–1621), но е осъден за корупция, което слага край на съдебната му кариера. Въпреки това той е по-известен като философ и защитник на научната революция. Трудовете му установяват и популяризират индуктивната логика (т.е. от частното към общото). Чрез наблюдения се набира емпиричен материал. Информацията се обобщава и по този начин се формулират аксиоми. Аксиомите от своя страна също се обобщават и се формулират висшите аксиоми – научните закони в науката. Индукцията предполага извличане на познание за природата чрез експерименти, наблюдения и проверка на хипотези. Бейкън се занимава с въпроса за класификация на науката. Той прави две класификации: на основа на познавателните способности и пирамидална класификация. Бейкън озаглавява проекта си за реформа в науката „Голямото възстановяване“. От така замисления труд Бейкън успява да завърши първите три части, станали известни като „Нов органон“ по подобие на Аристотеловия „Органон“.
Негова основна идея е, че човек е криво огледало, в което той се оглежда, а оглежда и света. Затова умът е източник на изкривяване и Бейкън настоява знанието да се гради в опит. Отива си от този свят на днешната дата през 1626 година.
Ето някои от неговите мисли, които са актуални и днес:
Човек може толкова, колкото знае.
Знание и могъщество е едно и също.
Този, който знае малко, се отличава с голяма подозрителност.
Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен.
В гнева си глупаците имат остър език, но от това не стават по-богати.
Завистта няма почивен ден.
Мълчанието е добродетелта на глупаците.
Парите са добър слуга, но лош господар.
Човек, който властва над другите, губи личната си свобода.