Емилиян Станев: Човек обича, затова търпи, който нищо не обича, нищо не търпи!

Той е сред най-добрите писатели на миналия век в България. Той е Емилиян Станев, чието рождено име е Никола Стоянов Станев. Роден е в Търново на днешната дата през 1907 година. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания. Станев завършва гимназия в град Враца като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис.

През 30-те години на минали явек записва финанси и кредит. Работи като чиновник в Софийската община и управител на ловно стопанство. Станев е постоянен участник в близкото лично обкръжение на лидера на БКП – Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.

Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци – писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.

Първата му книга е сборник с разкази „Примамливи блясъци“, следващата му книга е сборникът „Сами“, с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“, „Делници и празници“, „Дива птица“, „В тиха вечер“. През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови”. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията, свързани със Септемврийското въстание от 1923 година.  

Автор е на книги за деца и юноши. Пише произведения и с по-философски насочена тематика. Емилиян Станев умира на 15 март 1979 година.

Вижте негови интересни мисли:

Човек се подмладява, когато душата му лети.

Съветвам те да не се шегуваш с две неща - с хубава жена и с хубава книга! Хубавата жена ще те накара да се влюбиш, хубавата книга - да се срамуваш.

Колко е трудно за човешкото сърце да обича света и същевременно да знае ужаса на битието! От това идва най-голямата скръб и колкото и да е чудно, най-голямата човешка сила...

Тоя поглед я изплаши. Никой не беше я поглеждал така всеотдайно, така пламенно, с такъв предан и жадуващ поглед, в който нямаше никакво смущение и никаква прикритост. Стори й се, че го опозна в един миг и видя цялата му душа. И тя съзна, че отговаря на тоя поглед без да иска, с цялото си същество, по един необясним начин, сякаш внезапният издиг на чувствата беше я понесъл като морска вълна.

Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи...

Всяко живо същество на този свят, и най-малкото, си има ъгълче, в което е непобедимо.

Не може да се командва изкуството, то никога не служи на пошли цели или на държавна политика – тогава не е истинско изкуство, тогава се изражда и гине.

Издават книги за съпротивата, пишат в тях за „геройски убийства”, а забравят, че всяко убийство си е убийство и че в човека има морална съпротива.