Фамилна печатница на успехите или когато бизнесът се превърне в тръпка, дом и начин на живот

Фамилна печатница на успехите или когато бизнесът се превърне в тръпка, дом и начин на живот
Христо Смилков

За Христо Смилков бизнесът не е само начин за печелене на пари. Той винаги е искал да се занимава с печатно дело. Това е неговата мечта. И 53-годишният благоевградчанин не спира да я изпълнява. Неговата основна задача е да печата качествена продукция и да вижда доволни клиентите си. За него, за семейството му тази печатница е всичко - живот, тръпка, бизнес, дом, идея, начин на живот. Затова не спира да инвестира в нейното развитие - в модерно оборудване и в квалификация на кадрите, за да завладява все нови и нови хоризонти по света и у нас с качествена продукция и коректно отношение. „Всичко това дава нужния резултат. Така че тази печатница сега не е някаква случка, а плод на дълъг и сложен процес, в който са вложени много любов и енергия”, споделя благоевградският предприемач.  

                                                     Началото

Той започва този бизнес преди 22 години, през 1999 година, в едно малко помещение в благоевградския квартал „Еленово”. По-рано, докато следва, се среща със съпругата си в Украинския полиграфически институт в Лвов, където учат в една и съща специалност „Икономика, организация и управление на полиграфическото производство”. 90-те години на миналия век са доста бурни и политически, и икономически. Банки фалират подпът и над път. Левът се обезценява. Няма нищо сигурно. Огромен риск е да предприемеш каквото и да е. Преди да отвори печатницата, Христо подхваща търговия – изнася от страната печатарски материали за страни от бившия СССР. С въвеждането на валутния борд решава, че може да започне да сбъдва своята мечта и да създаде печатница „Смилков”. Тя се намира в помещението от близо 150 квадратни метра. „Стартирахме само с кредити от банките, които трябваше да се обслужват, живеехме буквално на ръба. Практически изглеждаше невъзможно да оцелеем. Дори машините взехме на лизинг, работехме предимно за клиенти в Пиринския край и от съседна Гърция”, спомня си днес бизнесменът. Но в първите години той и екипът му трупат ценен опит и по отношение на производството, и по отношение на пазарите. Чак след 5 години, през 2004 година, Смилков купува първата по-голяма и по-модерна машина. Тогава идва и естественият ръст на обемите на продукцията. Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. А мечтата на Смилков става все по-голяма...

                                           Нова печатница, кризата е възможност

С настъпването на 2008 година съпрузите започват строежа на новата си печатница, където и в момента върви производството. Работи се здраво, за да се нанесат в новия си дом. Трудят се ежедневно от януари до ноември. Тъкмо успяват да влязат в току-що построената печатница, като същевременно са взели машини на лизинг за 1 милион лева, а отделна плащали кредити за сградата, в която инвестирали 1,5 милиона лева.

„И след толкова усилия и инвестици, какво получихме като „подарък”?! Световната финансова криза през 2009 година. Тогава бе най-сложно - имахме много кредити и липса на поръчки. Но кризата е и възможност. Това беше преломен за нас момент. Трябваше да се преориентираме в движение. Тогава реших, че ще реализираме продукцията си в чужбина, на големите пазари в Европейския съюз”, разкрива бизнесменът.

Идва 2010 година и фирмата му пробива с книги на френския пазар. Оказва се, че има нишо там. Лека-полека си стъпват на краката. Все повече клиенти от Европа започват да им се обаждат. Те харесват тяхната продукция, а със сигурност и цената им допада. Качествена стока на достъпна цена, която пристига при тях в срок. Това иска всеки клиент. И поръчките заваляват. Печатница „Смилков” се стабилизира. Преди да пробият в чужбина в нея се трудят двадесетина души, после почти ги удвояват.

                                            Инвестиции и пак инвестиции

Веруюто на Смилков е, че един бизнес не трябва да спира да се развива. А това може да стане с непрекъснато инвестиции. И той не спира да влага в своята печатница сериозни суми пари, да се кредитира. Плаща кредитите и тегли нови. Само миналата година осъществява два европейски проекта по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” за общо 1,5 милиона лева. Внедрява четири нови и модерни машини от Германия, Швейцария, Англия. Няма компромис в качеството с тази техника. От тази сума обаче близо 750 000 лева са собствен капитал, защото 45% от общия размер на проектите се поема от фирмата. Април миналата година спира за малко един проект, но печатницата си връща темповете на работа и бизнесменът го реализира и него.

„За същия този проект бе много рисковано, защото времето бе много трудно. Няма как с лека ръка да инвестираш над половин милион лева свои пари при тази криза с коронавируса. Имаше опасност да ме вкара този ход в кредити, в задължения. Но успяхме да се справим. Че в тези времена не е добре да трупаш нови задължения”, казва предприемачът.

Той е убеден, че е добре бизнесът ти да се превърне в твое хоби. А той го е постигнал. Неговото хоби е да си купува машини за печатницата. Някои гледат лукса и харчат за лукс изкараните пари - за скъпи автомобили, за яхти, за разгулен живот. Това Смилков не го приема и не го прави. Превръщането на парите в машини пък изкачва печатницата до средно голяма за местните стандарти компания с прекрасни перспективи. Защото в предприятието са внедрени най-новите технологии за експонация, печат и довършителни дейности, тук е и най-добрата световна система за управление на печата – „Heidelberg”.

                                     Квалифицираните кадри са най-важни

Днес най-трудно е с кадрите, това е големият проблем за бизнеса навсякъде, не само в България. И тай не подминава печатница „Смилков”. Защото тук е направено основното за развитието на бизнеса - финансиране в оборудване, в по-големи възможности за производство. „Преди 22 години нямахме машини и оборудване, но имахме достатъчно работници. Сега имаме модерни машини и оборудване, но липсва квалифицирана работна ръка. Преживяхме бурно развитие, много инвестиции – за последните 4 години те са около 4 милиона лева, това е само за периода 2016-2020 година. Даже и във време на криза не спряхме да се разрастваме и да се оборудваме. Сега се налага да наваксаме с работната ръка, че да има кой да работи с тези модерни машини”, разказва бизнесменът. Разработена е специална система от бонуси, за да се стимулират хората да произвеждат повече и да работят по-качествено. Смилков вярва, че по-високите доходи ще дадат резултат. Средната брутна работна заплата е от порядъка на 1300-1400 лева. Той осигурява прехраната и дава заплати на 35 човека. Има работници от самото начало на дейността на печатницата. Доста се пенсионирали тук, след като били на работа от първия ден на този бизнес. Повечето служители, които сега се трудят, пък са над 10 години във фирмата. Всичко това ми дава допълнителни сили да продължа да правя точно това, което правя, защото означава, че и хората в печатницата са доволни от условията на труд, от възнагражденията, от отношението ни”, смята той.

                                 КОВИД не спира работата на машините

Фирмата на Христо Смилков е получила за времето на пандемията от коронавирус само 10 000 лева. Това е подкрепата от държавата за намалените обороти. В началото на кризата с КОВИД-19 се налага да затвори за три седмици. Просто няма смисъл да се работи тогава. През март миналата година затварят границите, няма как да се пласира продукцията в чужбина. Спират и поръчките зад граница, а печатницата реализира 90% от продуктите си в Европа. Първият локдаун за фирмата наистина е много тежък. Най-вече със своята неизвестност. Всичко е непредвидимо, не се знае какво се случва. Смилков се нуждае от време, за да се огледа, да се ослуша, да се чуе и да се види накъде вървят нещата. По онова време има и твърде малко информация за опасния вирус. „Наложи се да разпусна служителите. За да са спокойни и те, и ние, че тук няма да пламне някое огнище на коронавирус. Дори се стигна до съкращения, но до лятото 90% от същите тези хора бяха възстановени на работа. След Великден вече имахме повече яснота. Появи се светлина в тунела, че ще можем да продължим напред. Следващите месеци си възвърнахме обемите на производство, дори в някои месеци направихме по-големи обороти в сравнение с 2019 година”, признава предприемачът от Благоевград. 

                                               Болката Благоевград

Благоевград и забавянето на развитието на областния център на Пиринско е болка на бизнесмена. За него градът е със затихващи функции. Няма истинско предприемачество, липсват заводите, които дават производителност и по-високи възнаграждения за хората. Няма достатъчно инвестиции в индустрията, все още Благоевград е без своя Индустриална зона. „Нямам нищо против красивите и ремонтирани площади, детски площадки, спортни терени, зелени площи. Но това не е индустрия. Бизнесът има нужда от друг тип инфраструктура. Диалогът между местната власт и бизнеса го няма никакъв, а без развита икономика градът няма добро бъдеще”, убеден е бизнесменът. Той смята, че трябва да се създаде цялостна стратегия за развитието на икономиката и на града, Общината е длъжна да създаде условия за идването на големи инвеститори. Те да построят предприятия, които да генерират високи заплати за работниците.

                                              А сега накъде?

В момента фирмата има малък пазар в България. Смилкови издържат на темпото и на изискването на клиентите в чужбина и затова работят предимно за тях. 90% от продукцията е за износ. Такава е фирмената ориентация през последните над 10 години. Имат клиенти във Франция, Германия, Швейцария, Холандия, Португалия, Австрия, Белгия. Портфолиото на печатница „Смилков” е разнообразно и включва визитки, етикети, картонени ,опаковки, вестници, списания, брошури, каталози, книги, плакати, рекламни материали, флаери, календари, папки...

„На практика правим всичко. Сега имаме поръчка за листовки за шофьорски курсове във Франция. Правим и манга - японски комикси, които са по-различни от европейските. Те са за Франция, но половината тираж ще отиде в Япония. Така че реално изнасяме и за Япония”, казва Христо Смилков.

                                        Има ли рецепта за успешен бизнес?

Христо Смилков си има свой „наръчник” за успешен бизнес. В бизнеса няма как да не поемаш риск, да не си постоянен, задължително е да имаш много желание и мерак. Да умееш да издържаш и на напрежението в трудните моменти. Никога не бива да губиш вярата си, че ще успееш. Много важно е да си професионалист в това, което правиш.       

„Ние всички сме професионалисти. Не само аз и съпругата ми. Синът ни и снахата ни учиха в Щутгарт, специалността им бе „Принт медия мениджмънт”. Работим заедно, всеки знае задачите, задълженията и отговорностите си. През 2106 г. създадохме собствен търговски отдел, който сега работи директно с клиентите в Европа. Използваме директен маркетинг в привличането на потенциални клиенти. Хората в този отдел са млади, образовани, мотивирани, знаят чужди езици. Снахата ни развива немския пазар, тя е германка, но избра да живее тук и да помага на семейния ни бизнес”, разкрива Смилков.

Според него успехът е гарантиран тогава, когато инвестираш непрекъснато, когато не спираш да се финансираш - в това число и от банките, за да се развиваш. Това е единственият начин. Разбира се, че това води и до лишения, нямаш много свободно време, живееш по-скромно. „Ние вече 22 години спечеленото или огромната част от него реинвестираме в печатницата и нещата ни се получават. Защото този проект е мисията на нашия живот”, допълва бизнесменът.  

     

Коментари
    Няма добавени коментари!
Напиши коментар:
Въведете кода от картинката!

Още новини