Димитър Казаков-Нерон: Великите дела ги чакат нищожни постели!

Димитър Казаков е български художник, роден е на 22 юни 1933 г. във великотърновското село Царски извор. Отрано е любовта му към всичко красиво в природата и селския бит. Започва да я претворява с подръчни материали. Но го прави самобитно и с талант. Затова в софийската Художествена гимназия правят изключение и го приемат за ученик, когато вече е на 20 години. После завършва и графика в Художествената академия.

Освен че рисува, той е много добър музикант и пише стихове. Поезията му обаче излиза на бял свят години след неговата смърт – през 2008 г. Димитър Казаков-Нерон, като всички гениални творци, е особняк. Поне в очите на хората отстрани. Картините му са все така са сред най-скъпо продаваните творби от българското изобразително изкуство.

През социалистическите години Димитър Казаков е щатен плакатист в „Комунални услуги” в Пазарджик, после художник във военен завод край софийското село Божурище, докато окончателно избере съдбата на свободен творец в столицата. Нерон прави успешни самостоятелни изложби в Гърция, Швейцария, Австрия, САЩ, Франция, Испания, Япония, Кувейт, а славата му расте. 1981-ва е годината, която внася пълен обрат в живота на артиста. Измъчван от тежка астма, Нерон е принуден да се откаже от живописта – маслените бои провокират алергия, която трудно се овладява. Няколко години живее в Сандански, за да диша лековития въздух на това място. После се връща в Божурище, където остава до сетния си час, работейки с акрилни бои, акварел, скулптура, дърворезба, декоративна пластика. Отива си от този свят на днешната дата 1992 година.

Вижте някои негови стихове и цитати:

… Дошли от мойто детство,
по козите пътеки минаха
с крачета боси, на рамо с цървули
пребродените дни – един копнеж.
Това отсъствие дарявам ви.
Животът, що шуми зад наште стъпки,
кове си своя спомен
и чака светлата развръзка.

* * *

Отворете своите заключени тайни,
надникнете в малкото си „аз”,
чуйте песните на свойта тленна памет,
сгрейте се със огъня й на пленителен пророк.

„Ласкателството е първото зърно в зората на завистта; вечерта се очаква проклятието.”

„Живея, за да творя, творя, за да изследвам нюансите на скритото си „аз”.

„Стремя се да рисувам леко като песента на птичето, но го постигам с продължителен труд.”

„Старото време си има стари спомени, а новото - нови вериги.”

„Великите дела ги чакат нищожни постели.”

„Приемам квадратния формат – четирите посоки на света са еднакво отдалечени от нас.”

„Чувството за гравитация – ако в живота души и умъртвява полета ни, защо в платното да тържествува неговият ад?”

„Внимателно гледах рисунките на пещерния човек и рисунките на Хенри Мур и те ми казаха всичко и ми дадоха широта на ума и способност за лекота в работата ми.”

„Моята сила идва от темперамента ми на селянин, изтъкал сълзите си в детската люлка, вързана на крушата на бащината ми нива.”

„Понякога оставах с впечатление, че златото носи в себе си целия спектър, друг път – че среброто носи тези качества; останах сигурен в едно – вълшебният бял е дворецът на цветовете.”

„Музиката не се прави с разум, не се приема с разум, но разширява нагласата на ума, като се стаява дълбоко в подсъзнанието, предавайки му потенциалната си сила.”

”Музиката дума направо на сърцето. Занимават ме най-простите звучения – ударите от праисторията на ритуалния тътен на тъпана и магьосническата струна, от тях пронизва болка, но те са и радост за духа.”

„Със символните знаци дълбая в пластовете на миналото – да видя как дедите са предварили същността на моето „аз”.”

„Гамата на картината трябва да бъде като очите на кротък човек, с мекота трябва да бъдат предадени и най-острите черти на структурата.”

„В изкуството свободата може да присъства единствено чрез сдържаността, строгостта и чистотата на формата.”