Жан Маре: Аз винаги се вслушвам в своето сърце, понеже то е символ на живота!

Жан-Алфред-Вилен Маре, известен като Жан Маре е сред най-известните актьори във френското кино от 40-те и 50-те на миналия век. Той е писател, скулптор, художник, каскадьор. Наричат го Гениалния красавец, играл е в над 70 филма. Роденият на днешната дата през 1913 година актьор е дългогодишен участник е във филмите на френския сценарист и режисьор Жан Кокто. Като дете мечтае да стане актьор, но на два пъти му е отказван прием в драматични училища. По време на Втората световна война работи в киното и на сцената. След като съюзниците си връщат Париж през август 1944 г., Маре се присъединява към Втора френска бронирана дивизия като шофьор на камион и превозва гориво и муниции до фронта. От 1942 до 1944 г. е женен за актрисата Мила Парели.

Най-известни са ролите му в „Красавицата и звярът” (1946) и „Орфей” (1949), и двата режисирани от Жан Кокто. Маре играе едноименния герой във филма „Фантомас“ (1964) и всичките му продължения. Впечатлява винаги с играта си, красотата си и професионализма си, сред известните му филми са „Желязната маска”, „Парижките потайности”, „Клетниците”.  

Маре е бисексуален. Негов спътник в живота е поетът и режисьор Жан Кокто, с когото са заедно над 25 години, чак до смъртта на Кокто в края на 1963 г. Маре оставя на гроба му посланието „Аз не плача, Жан... Ще заспя. Заспивам, гледайки те, и ще умра, защото оттук нататък само мога да се преструвам на жив.“ Жан Маре умира на 84 години, датата е 8 ноември 1998 година.

Ето негови интересни мисли за живота и смъртта:

Мисля, че има и други неща в живота освен пари, бира и секс, само че не знам кои са...

Очаквам смъртта си с крайно любопитство. Трябва да умееш да се подчиняваш на неизбежното.

Аз винаги се вслушвам в своето сърце, понеже то е символ на живота.

При него има толкова таланти, че изглежда, при неговото раждане феите са се били в люлката за правото си да връчат своя подарък. (За Жан Кокто)

Дълбоките мисли винаги изглеждат до толкова прости, че ние си представяме, че сме достатъчно умни, за да се досетим за тях.

По-трудно е да се харесаш от самия себе си, отколкото от другите.

От лоша репутация, както и от добра, е невъзможно да се избавиш.