Фридрих Ницше: Ако човек обвърже и отдаде сърцето си, може да даде на ума си много свободи!

Фридрих Ницше: Ако човек обвърже и отдаде сърцето си, може да даде на ума си много свободи!

Един от най-великите и влиятелни мислители - Фридрих Ницше, е роден на днешната дата 1844 година в тогавашна Прусия. Немският философ, класически филолог и писател създава много противоречиви трудове по въпроси като религия, морал, култура, философия и наука. Той е този, който оказва огромно влияние върху екзистенциализма и постмодернизма в съвременната философия с произведения като “Воля за власт”, “Тъй рече Заратустра”, “Веселата наука”, “Антихрист”, “Ессе homo”, “Залезът на боговете”, “Раждането на трагедията”, “Отвъд доброто и злото”, “Човешко, твърде човешко”. Известен е и като един от най-яростните критици на християнството. Животът на Ницше е не по-малко интересен от самата му философия. Живее в епоха на нихилизъм, според него това е заради дългите години възхваляване на разума и съзнанието.

Ницше се противопоставя на идеализма и се опитва да построи модел за преосмисляне на всички ценности. Старите представи трябва да се разрушат до основи, за да остане човекът, какъвто е. Във философията му не присъстват понятия, които са независими от човешко участие и оценка, още повече че тя е по свой начин практическа. Но човек не може да не бъде интерпретатор и представите са първо негови, което по особен начин обработва света. Светът не съществува независимо от човека. Затова и с подигравка той отхвърля вярата в “нещото само по себе си”. Няма чист разум и чисто познание- има неща за мен и мислене за нещо. У човека всъщност превес взимат афектите, влеченията и волята за власт, а не здравото съзнание, което и без друго не съзнава толкова от душевността на човека. Представата изразява най-малкото потребност. Светът далеч не е рационален – човек сам му е приписал тези качества. Зад тях стои волята за власт, искането. Но тук тя също не е субстанция. Няма предварителни характеристики и истина за света, които да се знаят. Човекът сам задава хоризонта и посоката на действие. Човек е изменчив също като самия свят.
Ницше взема отношение и за морала у хората. Според него силните хора не харесват слаби и няма защо да изпитват към тях състрадание. Но с равните те са добри. Такива хора обаче са индивидуалисти, защото истинското не е за масите и сбирщините от ограничени същества. Философът трябва да е отвъд доброто и злото. Да е зъл, за да се съмнява във всичко установено, зъл, за да го руши. Най-вече истинският философ е откровен. Но представата за човека по онова време не е такава. Затова Ницше прави опит за ново виждане – със свръхчовека. За Заратустра Бог е мъртъв и няма идоли, няма дълг и себенадмогване. Свръхчовекът всъщност е прескачане, преодоляване на всички слабости, които съществуват в човешкия индивид. Силните трябва да бъдат усмихнати и борбени, надмогнали съчувствието и молбите, сами. Последните години от живота си Ницше прекарва, лишен от съзнание поради силно напредналата си болест. Умира на 25 август 1900 година.

Ето негови любопитни мисли за любовта, живота и философията:  

Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен. 

Боговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си.

Ако мълчиш достатъчно дълго, ще се отучиш да бърбориш и ще се научиш да говориш.

Безгрижни, насмешливи, насилствени - тъй ни иска нас мъдростта, тя е жена и обича само воина.

Има две житейски правила: Правило 1 - Не се тревожи за дреболии. Правило 2 - Всички неща са дреболии.

Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено Его. 

Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове. 

Съвременният човек страда от отслабване на личността. 

Животът ми е бил най-лек, когато е изисквал от мен най-трудни неща.

В мирни условия войнственият човек напада сам себе си.

Там, където не може да обича, човек трябва да отмине. 

Веднъж завинаги искам да не знам много - мъдростта слага граници и на познанието.

Който се бори с чудовища, нека внимава сам да не се превърне в такова. 

Войната и смелостта са извършили повече велики неща, отколкото обичта към ближния.

Любовта към едно нещо е варварство - защото тя е за сметка на всичко останало. Дори и любовта към бога. 

За да живееш в самота, трябва да си животно… или бог.

За художниците, за гениите опасността се крие в жената.

Знам омразата и завистта на вашето сърце. Вие не сте толкоз велики, за да не познавате омраза и завист. Тогава бъдете тъй велики да не се срамувате от себе си.

Който не умее да лъже, той не знае що е истина.

Не разбирам, защо трябва да злословим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него.

Не се страхувай от действията си, не ги изоставяй - угризенията на съвестта са порок.

Някои хора не искат да чуят истината, защото не желаят да видят илюзиите си унищожени.

Обвързано сърце - свободен ум. Ако човек обвърже и отдаде сърцето си, може да даде на ума си много свободи.

От нашите най-добри врагове ние не искаме да бъдем щадени, а също не и от ония, които от душа обичаме.

По-добре в лапите на разбойник, отколкото в ръцете на разгулна жена.

Само извървените мисли са ценни.

Сам да приемаш себе си като съдба, да не искаш нищо друго - в подобни състояния това е просто висш разум.

 

Коментари
    Няма добавени коментари!
Напиши коментар:
Въведете кода от картинката!

Още новини