Съединението – връх на българското щение за обединение

На днешната дата - 6 септември 1885 година, е провъзгласено Съединението на разделените по силата на Берлинския договор Източна Румелия и Княжество България. По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя. Българското население там не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях.

На тази дата преди 135 години формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център, където обграждат конака и обявяват Съединението на Източна Румелия и Княжество България. На тази дата хиляди българи, живеещи на изкуствено разделена територия, се обединяват и заживяват заедно вече не само духом, но и без географско разделение да стои помежду им.

България се съединява благодарение на дейността наБългарския таен централен революционен комитет, създаден през 1880 г. Това става след военен преврат, който е подкрепен от Княз Александър I Батенберг.

Страната е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която попада в границите на Османската империя, от Великите сили на Берлинския конгрес през 1878 година.

Начело на БТЦРК през февруари 1885г. застава Захари Стоянов, който се заема със задачата да пропагандира идеята за обединението на родината посредством публикации в пресата и организиране на публични мероприятия.

След подготовка, започнала през есента на 1885 година и подкрепена от висши военни, на 6 септември бунтовници влизат в Пловдив и свалят от власт назначения от султана генерал-губернатор Гаврил Кръстевич. Обявено е Съединението. Това е безпрецедентен акт, пренаписал историята на Европа.