Днес над Сугарево ще проехти залп в знак на почит към Тодор Александров

ВМРО днес ще отбележи 96 години от гибелта на Тодор Александров. По този повод от 12.00 ч. до параклиса „Свети Илия“ над с. Сугарево, Мелнишко, войводите ще отдадат почит към паметта на легендарния водач на Организацията Тодор Александров.

Гробът на войводата е до параклиса, а той пада убит на 31 август 1924 г. Годишнината се отбелязва в първата неделя след трагичната дата. Тази година събитието съвпада с празника на Съединението. Така признателните наследници на идеята за национално обединение и освобождение на всички българи напомнят и за несбъднатия блян на българския род.

На събитието ще присъстват вицепремиерът, министър на отбраната и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, евродепутатът Ангел Джамбазки, кметът на Сандански Атанас Стоянов, народни представители, членове и симпатизанти на Организацията, българи от Македония и Западните покрайнини. Ще бъде отслужена заупокойна молитва, а нови членове ще извършат традиционната клетва за вярност към ВМРО - над Евангелието, камата и револвера. За поредна година над Пирин ще проехти залп в знак на почит към борбата на Тодор Александров и ВМРО.

Преди дни Красимир Каракачанов публикува във фейсбук спомени за Тодор Александров:

Много е писано за него през годините, много се писа и на днешния ден. Но аз няма да пиша много за него, а ще използвам негови цитати, както и на негови съвременници, от които се вижда най-много какъв е бил той.

В навечерието на Междусъюзническата война през 10 юни 1913 г. Тодор Александров изпраща прокламация до всички дейци на ВМРО в Македония:

„Прочее, дълг се налага на всеки македонски деец и член на Организацията да употреби всички усилия в тия съдбоносни за свободата на Македония моменти, за да изпълни своя дълг – да пожертва всичко свое, но да стори зависимото от него за ускоряване, налагане и изкарване на благоприятен край предстоящата война със сърби и гърци.

Уверен в пълната сполука на правната кауза, пожелавам успех на всички българи.

Да живее целокупна България!

Довиждане в свободните български градове Скопие, Битоля и Солун!“

През март 1924 година Тодор Александров пише до българското правителство:

„ВМРО не обръща своите погледи ни на запад, ни на изток, ни другаде, тя разчита предимно на своите сили, не става оръдие никому и не ще позволи никой да си служи с нейното име и престиж за лични и други цели. ВМРО е дала доказателства досега, ще докаже и в бъдеще, че във всички свои дела изхожда от интересите и работи за идеалите на борческа Македония и на българското племе.“

 Преди да бъде убит Александров в последното си писмо от 20 август 1924 година до своя съратник Александър Протогеров пише:

„Много грешиш в писмото си, че сме били оръдия на българското правителство. Мога да докажа пред безпристрастен арбитър, че никога не сме били и сега не сме оръдия на българските правителства, а сякога сме били и трябва да бъдем оръдия на Независима България, на борческа Македония и на цялото българско племе...“.

Ето и няколко мнения от негови съвременници:

Световноизвестният професор по история в Софийския университет Никола Милев две седмици след смъртта на Тодор Александров пише за в. „Слово“:

„Извършено е едно от великите престъпления в българската история. Тодор Александров е убит. Един голям човек на нашето племе и на нашето време си отиде, последван от скръбта и сълзите на целия народ. Защото целият му живот бе една непрекъсната и фанатична служба на един народен идеал... само историята ще прецени напълно личността и ролята на тоя човек. Но факът, че той още приживе триумфално влезе в областта на легендата, показва колко е голямо неговото място в живота на съвременниците му. Това място Александров бе си извоювал със своите лични качества: непреклонна воля, характер и прозорлив ум, турен в пълна услуга на един голям народен идеал: освобождението на Македония...“

На 13 юли 1925 година немският проф. Ханс Юберсбергер пише във в. „Нойе Фрайе Пресе“:

„Тодор Александров принадлежеше към ония редки, всецяло изпълнени със своята мисия мъже, които не живеят свой живот, а само живота на своя народ. Непретенциозен, скромен, но при това с непреклонна енергия и студена размисъл, винаги имащ пред очите си великата цел.“

 20 години след смъртта му е оценен и в изданието на енциклопедия „Британика“ от 1944 г.:

„Като младеж той взема участие в комитетската дейност срещу Турция, ставайки един от най-прочутите водачи на българските групи в Македония. След като договорите, които приключиха Първата световна война, присъединиха неговата родна околия към Югославия, той дойде в София и започна да организира старата ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация) срещу Югославия и Гърция... Александров в продължение на много години бе некоронованият и абсолютен крал на българите македонци, които го почти боготворяха. Той бе една много фина фигура – висок, с черна брада и левент, и колкото коравосърдечен, толкова и храбър. Неговият съд признаваше само три присъди: оправдание, сто тояги или смърт, последната налагана за кражба, посягане на жена или политическо предателство...на всичкото отгоре той бе човек с лична чистосърдечност и всеотдаен патриотизъм.“