Хаджи Димитър: Жив е той, жив е, там на Балкана...

Димитър Асенов, известен като Хаджи Димитър, е сред най-значимите български войводи. Роден е на днешната дата през 1840 година в Сливен, в семейството на търговец. Той е двегодишен, когато родителите му го вземат със себе си на поклонение в Йерусалим и оттам Димитър става хаджия. Твърде млад е, когато решава, че трябва да се бори за свободата на своя народ от турско робство. Патриотизмът го изкарва в Балкана още през 1962 година, когато е само на 22 години. През пролетта на 1864 г. се включва в четата на Стоян войвода като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат в Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския Балкан. На 21 май 1865 г. в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 13 юни 1865 г. четата преминава река Дунав и се отправя към Котленския Балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна.

През пролетта на 1868 г. в Румъния се сформира четата на Хажди Димитър и Стефан Караджа. На 5 юли 1868 г. четата преминава Дунав и води първото сражение с турска потеря от около 1000 души. Следват няколко тежки сражения. На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължават към Балкана. На 18 юли 1868 г. при връх Бузлуджа в Шипченска планина е последната битка с турците на четата. Някои историци считат, че в тази битка е убит и Хаджи Димитър. След Освобождението, предполагаемите негови кости и тези на убитите четници, са пренесени от Бузлуджа и временно положени в ковчези в църквата „Св. Архангел Михаил“ в град Крън. Едва 28-годишен намира смъртта си в името на свободата на България, а по повод героичната му смърт великият ни поет и революционер Христо Ботев пише своята едноименна поема, посветена на Хаджи Димитър.

Представме ви стихотворението на Ботев за Хаджи Димитър:

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!

„Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!“

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!