Майн Рид: Властта може да бъде притежавана само от същества, които имат знание и воля!

Майн Рид е един от повелителите на приключенския роман през 19-и век. Роден е на днешната дата през 1818 година в Северна Ирландия. Пише и за деца, и за юноши, и за възрастни. Действието в неговите романи се развива в американския Запад, Мексико, Южна Африка, Хималаите и Ямайка.

Той успява да стане един от най-четените автори на приключенски романи в Европа и Северна Америка. Творбите му са превеждани на много езици през XIX и XX век. Конете, приключенията, природата и морето вдъхновявали писателя за многото му романи. Дарбата му да владее читателя се оказва толкова силна, че дори днес той е сред най-популярните автори. Макар да е почти забравен в англоезичния свят, в други страни, като Русия, продължава да е четен и до днес.

Като момче Майн Рид първо посещава училище в Балирони, а след това става ученик на преподобния Дейвид Маки, който държи класическо училище в съседното село Кейтсбрийдж. На този свой учител впоследствие той посвещава романа си „Ловци на растения“. Когато Майн Рид навършва шестнадесет години, родителите му го изпращат да се учи в Белфаст, в Кралския университетски колеж, където учи 4 години. След като получава добро класическо образование, Майн Рид се връща в Балирони, където известно време работи като частен учител в заможни семейства. Обаче младежът се отегчава от живота в бащиния дом, завладян е от жажда за пътешествия и романтични приключения. Страната, в която мечтае да замине, са Съединетите щати. Привличат го американските безбрежни пространства от прерии и непроходими гъсти гори, за които той чете в много книги. Особено му се иска да общува с дивите индиански племена в естествени условия и да половува заедно с траперите..

В търсене на приключения Майн Рид напуска Ирландия при навършване на пълнолетие и се отправя с кораб за Съединените щати. През януари 1840 година г. той пристига в Ню Орлиънс - най-големият град на робовладелския Юг. Замаян от тамошния бурен живот, Майн Рид бързо изхарчва парите, които получава от баща си и се изправя пред необходимостта да си търси работа. Бързо разбира, че образованието му няма да му помогне и затова постъпва в една търговска фирма, за която впоследствие разбира, че се занимава с препродажба на „жива стока“. Неговите задължения се състоят в надзор над пристигащите партиди роби до наказания с бичуване. Майн Рид намира тази работа за отвратителна, напуска я и се отправя на север. През първите две години от пребиваването си в Америка младият авантюрист сменя няколко професии. Запознава се с индиански търговци и бели трапери, като участва в няколко дълги търговски и ловни експедиции навътре в прерията. Натрупаните богати впечатления по-късно Майн Рид използва в литературното си творчество. Написва 28 романа за възрастни. Сред най-известните му книги са „Дяволския остров”, „Квартеронката”, „Ловци на скалпове”, „Оцеола”, „Приключения в пустинята”, „Пръстът на съдбата”, „Мексико, Мексико”, „Ямайски марони”, „Младите роби”, „Конникът без глава”, „Стрелците в Мексико”, „Мексикански разбойници”, „Златната гривна”, „Пълзачи по скали”, „Белият вожд”, „Бялата ръкавица”, „Гаучото гаспар”, „Есперанса”, „На лов за мечки”. Майн Рид напуска този свят на 22 октомври 1883 година в Лондон.

Представяме ви някои мисли на писателя и цитати от негови книги:

Няма по-голямо препятствие пред напредъка и знанието от неяснотата на думите.

Актьорското майсторство не означава да си емоционален, а да умееш да изразяваш емоция.

Всяка индикация за мъдрост е индикация и за сила, която да помогне за изпълняването на тази мъдрост.

Правилата на навигацията никога не са управлявали кораба, нито правилата на архитектурата са построили къща. Това го правят хората.

Възхищавам се на спортовете – тези, които се практикуват във вода и на суша. Но от всички удоволствия на света, най-скъпо ми е добрата игра на крокет.

Философът, без съмнение, има правото да изследва дори най-малките разграничения, които се базират на структурата на езиците.

Активната власт може да бъде притежавана само от същества, които имат знание и воля.

Не те обвинявам, че си ме изкушавала. Друг е виновен – Господ, който те е създал толкова красива, или дяволът, който ме накара да те погледна“ – из „Конникът без глава“.

„Вместо да се подмладят, хиляди остаряха или загинаха, преследвайки измамния си блян. И все пак в това няма нищо чудно“ – из „Оцеола“.