Фра Дяволо – Честните хора и златните монети в смутни времена изчезват!

Райко Николов Алексиев и виден български художник, карикатурист и фейлетонист. Известният и с прякора си Фра Дяволо осмива наред представители на българската и световната политическа арена. Той е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в българи, сътрудник на редица периодични издания, в който твори с острото си и непоколебимо перо. Основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец” (1932 – 1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони. Участва в няколко художествени изложби.

Райко Алексиев сам рисува всичките му карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространяването му. „Щурец“ се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г. Тиражът му от 50 000 през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания. Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва. Известни писателит, поети и кариктуристи стават редовни сътрудници на „Щурец“. Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война. Няколко от героите стават нарицателни: Генчо Завалията – тип на преследван от злополучията нещастник, Гуньо Гъсков – глуповат, но практичен младеж, Нане-Гето – шоп одумник, Отец Тарапонтий – практичен духовник.

Като дългогодишен председател на Съюза на дружествата на художниците Райко Алексиев организира подпомагането на бедстващите си колеги, останали без покрив след бомбардировките на София. Той успял да издейства от Министерството на финансите сумата от 2 милиона лева, която спасява от гладна смърт семействата на много нещатни художници, евакуирани в различни села на страната. С успехите си, а също и с нерядко жлъчния си хумор Райко Алексиев си създава немалко врагове. В последните дни преди Деветосептемврийския преврат той е многократно предупреждаван от свои близки да напусне страната, но отказва.

Непосредствено след преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван като „враг на народа“ поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. Алексиев бива пребит до смърт на 18 ноември 1944 година в София. След смяната на комунистическия режим в страната през 1989 година е реабилитиран.

Ето някои интересни негови мисли:

„Осмивай този, който заслужава, но не от свое, а от обществено гледище”.

„Осмивай и иронизирай, колкото можеш, но пази да не превърнеш осмения на жертва. А направиш ли го такъв, престани да го осмиваш, защото хората ще почнат да го съжаляват и твоите по-нататъшни шеги отгоре му ще звучат като издевателство”.

„Попитали коня каква е разликата между конете и хората:

-Разликата е там, че нас ни яздят и ни стягат юздите обикновено опитни ездачи“.

„Селото и кошерът си приличат по това, че и в селото, и в кошера всички работят. Различават се по това, че всеки кошер си има свой търтей, но не всяко село си има народен представител“.

„Та така е…поумня народът и не можем го язди като оседлан кон. А поумнее ли народът и хване ли се за правото си, и срещу власт, и срещу Господ биля се обявява с гласа си“.

„Карикатурата е най-странното изкуство. То нито се учи, нито може да се научи в академията. Карикатурата по своята същност не може да ласкае. Тя е бодване, одумка или обич“.

 „Знаем, че историците са хора, създадени да спорят помежду си във всички факти, които стават под небето“.

 „Според нас българите са се появили напук на историята и понеже пристрастната история не е била предвидила никакво място на световната карта, те са се заинатили да й отмъстят така, че докато съществуват световете, да се помни и знае що значи българи“.

„Народ ли е, без демагогия не се привлича“.

„Един българин – българин.

Двама българи – партия.

Трима българи – разцепление“.

„Училището и парламентът си приличат по това, че и при единия и при другия случай лихвите плаща народът“.

„Честните хора и златните монети си приличат по това, че в смутни времена и едните и другите изчезват“.

„Имай вяра в късмета си и може би ще бъдеш ощастливен с министерски пост. Късметът е сляп и не може да различи кадърното от некадърното“.