Росини – Операта би била чудесна, ако не бяха тези певци!

Надали има човек, който поне веднъж не е е бил „обръснат” от най-прочутия бръснар в света – Фигаро от Севиля. Или поне слухът му да е бил погален от тази чаровна испанска музикална бръснарница, сътворена от италианеца Джоакино Антонио Росини. Композиторът е роден на днешната дата през 1792 година в Пезаро. „Севилският бръснар” е най-прочутата, но далеч не единствената опера на Росини. Първата, „Деметрио и Полибо”, той написва само на 14 тодини, но я представя 6 години по-късно. Тя е „опера-сериа”, сериозна опера, а не от комичния вид, опера-буфа, с който композиторът се прочува най-много. Когато през 1822 Росини среща идола си, 51-годишният, вече глух Бетовен, който обаче слуша музика в главата си като чете нотите, той му казва: „Ах, Росини, вие сте композиторът на „Севилският бръснар”? Поздравявам ви. Тази опера ще се изпълнява, докато италианската опера съществува. Не се опитвайте да пишете друго, освен опера-буфо, всеки друг стил ще бъде насилие над вашата природа”. 

Росини е автор на над 30 опери, по-известните са  „Танкред“, „Италианката в Алжир“,„Пепеляшка“, „Семирамида“, „Аленият войник“, „Крадливата сврака“.

Неговото творчество представлява един нов етап в развитието на италианската опера. Музикално-сценичните произведения на Росини са здравата основа, върху която по-късно италианското оперно творчество ще достигне до своя най-голям разцвет.

През 1810 г. той завършва лицея и след една година се утвърждава като талантлив композитор и през 1813 г. За този период Стендал отбелязва: „В Италия живее човек, за когото се говори повече, отколкото за Наполеон. Това е един композитор, който още няма двадесет години.“

До 1822 г. Росини живее в Италия. След това в продължение на две години посещава няколко европейски града, между които Виена и Лондон. В австрийската столица славата му е изключително голяма и съперничи на Лудвиг ван Бетховен. От 1824 г. се установява за постоянно в Париж и става директор на Италианския оперен театър. Преработва операта си „Мохамед Втори“, която поставя под името „Обсадата на Коринт“. След това прави втора редакция на „Мойсей“. През 1828 г. е поставена комичната му опера „Граф Ори“, а на следващата година написва и последната си музикално-сценична творба, „Вилхелм Тел“.

Той е само на тридесет и седем години, когато „замлъква“. Възможно е една от причините за „отказа от творчество“ на Росини да е стремителното развитие на романтизма в музикалното изкуство на Франция и Германия. Това художествено направление е чуждо на ясното и стройно светоусещане на Росини, наричащ себе си „последния от класиците“.

Интересно е, че освен гениален композитор, Росини е бил изискан гурман и кулинар, наричайки висшата кулинария и прекрасната музика „две дървета от един корен“. Министри, посланици и аристократи мечтаели да попаднат на неговите разкошни приеми, където гостоприемният и остроумен домакин предлагал изискани блюда, съставени от самия него. Винарската изба на Росини била пълна с напитки: от бутилки с уникална мадейра до бяло вино от Йоханесбург, с което го снабдявал Метерних, и от марсала до портвайн от запасите на краля на Португалия, фанатичен поклонник на композитора.

Уви, гастрономическата невъздържаност на Росини води до естествен резултат: към края на живота си той страда от затлъстяване и болест на стомаха. Лекува се в немски и френски курорти и му е предписано постоянно да спазва най-строга диета. Запазилите се писма от тези курорти обаче са пълни с подробни описания на обеди, вечери и рецепти на дегустирани от него блюда и вина.

Съществуват много рецепти за ястия, наречени в чест на знаменития композитор.

До смъртта си, близо четиридесет години след „Вилхелм Тел“, Росини повече не написва нито една опера. Създава няколко църковни композиции.

Умира на 13 ноември 1868 г. (на 76 години) в Паси, близо до Париж.