Великата Стоянка Мутафова: Няма по-хубаво нещо от истината!

Стояна Константинова Мутафова, по-известна като Стоянка Мутафова, е сред най-добрите театрални, телевизионни и филмови актриси, като има зад себе си забележителна 72-годишна кариера. Истинското име на актрисата е объркано в афиш и днес е позната на всички като Стоянка. Кралицата на българския театър трябваше да навърши 98 години, но си отиде от този свят съвсем наскоро – на 6 декември миналата година.

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър "Иван Вазомв". През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Мутафова завършва класическа филология в Софийския университет, но след това нейният творчески дух я праща в Държавна театрална школа към Народен театър "Иван Вазов" и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. е в народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", където работи от 1956 до 1991 г., след това в театъра в Бургас.

Играе в над 90 театрални постановки. Измежду пиесите с нейно участие са „Три сестри“, „Дванайсета нощ", „Големанов“ (където играе баба Гицка), „Госпожа Министерша“, „И най-мъдрият си е малко прост“ и „Арсеник и стари дантели“.

Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Специалист по всичко", „Кит“ и други. Известни нейни сценични партньори са Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Невена Коканова. 

През 1980 г. играе ролята на баба Цоцолана в серийния филм наБългарската телевизия "Патиланско царство по Ран Босилек.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци. Кандидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“. Мутафова е истинска фурия на сцената на театъра и във филмите, в които участва. Като хала грабва зрителите със своя талант и способност да се превъплъти на 100% в образа, който играе. Някои с право я наричат "Епоха в българския театър".  

Предлагаме ви някои мисли на великата българска актриса:

Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата.

Вече съм твърде възрастна и гледам основно назад, не напред. Но се радвам, че още съм на сцена, де. Дано е така до последно!

Моята усмивка не е дежурна усмивка.

"По-хубаво нещо от истината няма. От нея те заболява, но ако вникнеш по-дълбоко, виждаш, че е по-добре да го знаеш.

"Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство.

"Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците!

"Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.

Пет пари не давам на колко години съм. По-добре да съм ги направила, отколкото да не съм ги направила. Има хора, които си отидоха на 30.

„Майната му”. Винаги съм била на този принцип. Не страдам много за нищо, нито пък се радвам прекалено на хубавите неща. Май това е формулата да станеш столетник като мен. Нищо не си слагам на сърце.

Няма артист, който да каже, че не е искал да се издига. Това е лъжа. Ако е изостанал, то това се е случило при много различни причини. Има много талантливи хора, които изостават и не успяват, нямат късмет.

Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят... На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!