Калигула – демонът на Рим, който вярвал, че е бог

Гай Цезар Германик, познат още като Гай Цезар или Калигула управлява Римската империя в периода 37-41 година. Остава в историята като жесток деспот, като най-ненормалния и брутален император на Рим. Той е запомнен като лудия заради странните му действия и решения.  Негов прапрадядо е Октавиан Август, Тиберий му е прачичо, а Клавдий – чичо.

Първите няколко месеца от управлението на Калигула обаче са много успешни. Той идва на власт сред всеобща радост и одобрение. Калигула е обичан и превъзнасян от много хора заради факта, че е син на любимия на народа Германик; младият талисман, когото всички помнели.

Новият император прави масови дарения на преторианците и най-бедните римски граждани; унищожава документите на Тиберий относно измяната, обявявайки, че процесите за измяна са вече в миналото; вика обратно изгнаниците, обявява всеобща свобода и амнистия; помага на онези, които са ограбени от императорската данъчна система. За разлика от предшественика си новият владетел е много щедър: започва да организира бляскави представления, игри и развлечения, за да спечели популярност сред народа.

Скоро Калигула се разболява при неизяснени обстоятелства. Имал е чести пристъпи на безсъние и невроза. След време той се подобрил физически, но не и психически. Започнал да се държи неадекватно, параноично и враждебно. Древните автори го окачествяват като напълно луд, като тиран. В пристъпи на агресия той унижава и издевателства над приближените си, наказва жестоко хората около него, включително знатните. Неговите постоянни убийства, своеволия, ексцентричните му забавления и начин на живот всяват страх и ненавист. Отнася се предизвикателно и с простолюдието. Това става причина той много бързо да загуби подкрепата си в Рим. Стига дори дотам, че дава право на робите да свидетелстват в съда срещу своите господари – една нечувана постъпка, с която посяга на самите основи на робовладелското общество.

Стигнал дотам, че се определил като божество, позволил си да направи любимия си кон Инцитат сенатор. Наредил да бъде почитан като жив бог.  Калигула започва да конфискува собствеността на богати граждани, които са екзекутирани или заточвани по обвинение в измяна. Говори се, че всекидневно провеждал съдебни процеси, изтезания и смъртни наказания. Всичко това предизвестява трагичния му край. На 24 януари 41 година поредният заговор срещу него слага край на живота му.