Чудомир: Обичай ближния си, но остави жена му на мира!

Димитър Христов Чорбаджийски, известен с псевдонима си Чудомир, е седмото от осем деца в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски. Писателят и художник-карикатурист напуска този свят на днешната дата през 1967 година. Неговото литературно творчество е самобитно и изпълнено с неподражаем хумор, в който е втъкана неизчерпаемата жизнена сила на българина. Близо е до народната мъдрост и в него винаги има една нишка на разбиране, на обич от страна на автора към неговите герои. А героите са му впечатляващи с отношението си към света, с усмивката, с която посрещат всяка една ситуация.

Чудомир е роден в село Турия и тоно там са първите му допири до смеха на местните хора, който той превръща в изкуство. През 1901 г. завършва началното си образование в родното си село Турия, а през 1904 г. – прогимназия в Казанлък. Намеренията на бащата са синът да стане офицер или търговец. Майката на Чудомир го подкрепя в желанието му да се занимава с рисуване. За този избор и за плановете на бащата разказва самият писател в своята автобиография:

„Във Военното училище приемаха само синове на богатите и въпреки че в село имахме голям двор, не ме признаха за дворянин и отказаха да ме приемат. За свещеник също не ме харесаха, въпреки че ядях блажно през пости и вече нарушавах някои от десетте божи заповеди. Тогава той реши да ме направи бакалин, но като се увери, че съм раздавал стоки повече на вересия и везните се наклонявали все в полза на клиента, отчаял се съвсем. Тогава реших да постъпя в Рисувалното училище”, пише Чудомир.

До 16-годишна възраст учи в старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През 1913 г. завършва четирите курса наДържавното художествено училище в София (мобилизиран по време на Балканската война), но се дипломира едва през 1919 г. във връзка с мобилизацията в Първата световна война. Учебният процес го сближава с Георги Машев, който го запознава с Димчо Дебелянов и Людмил Стоянов.

През1921 г. се жени за своята колежка – художничката Мара Нонова. В периода 1920-1932 г. работи като гимназиален учител в Казанлък.

През 1932 г. се налага Чудомир да напусне учителското си място (по онова време действа закон, според който единият от семейните учителски двойки е трябвало да напусне държавната работа). Поканен е да поддържа хумористичната страница на вестник "Зора". Тази дейност се изразява в изпращането на няколко разказа и карикатури месечно и продължава до 1940 г.,

От 1938 г. е член на Върховния читалищен съвет, а през1966 г. става народен представител в Петото народно събрание от район Павел баня. Става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званиетонароден деятел на културата.

Дълго време се лекува от тежка болест, но неуспешно. Самоубива се на26 декември 1967 г. в София. Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го по негово желание в градинката пред къщата му.

Предлагаме ви някои от най-знаменателните мисли на Чудомир:

1. „Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем“.

2. „Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите“.

3. „Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция“.

4. „Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките“.

5. „За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа“.

6. „Идеите са като брадите - мъжът ги придобива, когато достигне зрелост“.

7. „Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили“.

8. „Каквото нареди дядо Господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева“.

9. „Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите“.

10. „Където има брак без любов — там има и любов без брак“.

11. „Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея“.

12. „Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж“.

13. „Не гребенът реши главата, а времето“.

14. „Никой не е по-силен от слабостите си“.

15. „Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата“.

16. „Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“

17. „Обичай ближния си, но остави жена му на мира…“.

18. „Покаянието на лицемера е също така лицемерие“.

19. „Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед“.