Фермер от село Краище шашна жури в Пловдив с красиви животни

Фермер от белишкото село Краище отново обра наградите на тазгодишната есенна изложба на бели и вакли маришки овце, която се проведе в събота в двора на Аграрния университет в Пловдив. Джемал Сайдев спечели надпреварата, в която се включиха 45 овцевъди с 230 животни от цялата страна. Миналата година животновъдът спечели първа награда със своя беломаришки коч Мечо. Тази година Джемал има повод за още по-голяма гордост, тъй като грабна две награди. Първото място спечели неговото мъжко беломаришко шиле, а второ място заслужи един от беломаришките му кочове.

„Шилето ми е на 1 година, кочът е на 2 години. Още не съм ги кръстил, може да им сложа едно и също име – Викторио, тъй като са победители. Кочът ще е Викторио Първи, а шилето – Викторио Втори”, каза с усмивка доволният стопанин. Джемал получи две купи, които ще постави при тази, спечелена миналата година.

„Посветил съм живота си на животновъдството. Вече 17 години съм с тоягата. Реших да отглеждам животни, защото в нашия край няма много възможности за друга работа. За мен това е най-елитната българска порода овце“, заяви фермерът.

"Много се радвам, че наградата дойде в Благоевградски регион. За мен това е стимул да продължавам напред”, допълни овцевъдът. Признава, че няма един почивен ден, не е ходил на море. Все е на ккарк след стадото, защото не може да си позволи да наеме работник. Някои фермери вземат пастири, като им дават храна, цигари и по 20 лева надница. Но овчарят-наемник гледа да му мине деня, не се интересува дали животните са нахранени, дали не са влезли в чужд имот. Че в последните години всичко се оре заради субсидии и няма къде да пашуват стадата. „Плаче ми се, но си обичам животните, тази обич никой не може да вземе. Без помощ от държавата поминъкът ни умира. Но субсидиите ни стигат само за фураж, храна и лекарства за животните, за нас остава толкова, колкото да оцелеем. Не знам да има овчар, който да е милионер. Понякога ми идва да захвърля всичко и да избягам в чужбина, да търся там по-добър живот. Но не мога да оставя стадото си”, твърди Джемал. Разкрива, че синът му завършил средното си образование и се отказал да учи в унверситет, а заминал да работи в Англия, да изкарва пари. „Тези красиви животни, които ми носят купи и слава, ги имам благодарение на професор д-р Дойчо Димов, заради хора като него все още съм в България. Дано има повече личности като професор, тогава ще се върнат младите тук, че си дойде и синът ми”, допълва с надежда фермерът от Краище.